На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Оттогава всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.

Общо 837 души вървят по стъпките на Христо Ботев и неговата чета в 68-мия национален туристически поход "Козлодуй-Околчица".

В словото си на митинга по повод Деня на Ботев и в памет на загиналите за свободата и независимостта на България президентът Росен Плевнелиев отбеляза вчера, че водени от родовата памет и дълга към предците ние, българите, всяка година се събираме в подножието на Балкана, за да сведем глава пред поета-революционер и загиналите за Отечеството.

"През далечната 1876 г. Христо Ботев пое своя път към безсмъртието- не само да изкачи високия връх, с който и днес измерваме любовта към Родината, но и да се превърне н символ на всички родолюбци, живели и загинали за Отечеството", каза президентът. Той отбеляза, че Ботев е от онова поколение български революционери, които "осъзнават, че физическата свобода на един народ не е достатъчна, че много по-важни са духовната свобода и националното единство, стъпващи на просвещението и стремежа към култура", защото истински свободен може да бъде само просветения ум", каза държавният глава.