Вървим от десетилетия по тънка червена линия. Много тънка и много взривоопасна. Тя се нарича “Възродителен процес”. Преди избори и покрай битките между партиите остър националистически трион стърже тази деликатна струна и следствието е вредно за всички нас.
Чувал съм много версии, много теории колко полезно или колко вредно е било решението на Тодор Живков за възродителния процес. Чувал съм и чувам доводи - исторически и хуманни, доводи - идиотски и просташки. Истината за мен е, че това е дълбок цивилизационен срам.
Чувам и сега как пак тази тема клокочи в обществото ни и ми е трудно да повярвам, че при цялата ни национална митология за толерантност и исторически интелект продължава да се стърже по тази опасна червена струнка.
Партия “Атака” внесоха предложение за отмяна на декларацията, осъждаща възродителния процес, и седем депутати от “Коалиция за България”, членове на парламентарната комисия по правата на човека, са го подкрепили. Това е новината. Депутати от едната партия в управляващата коалиция гласуват нещо, което не само е срещу партньорите им от ДПС, но и срещу собствената им партия (спомнете си извиненията на Станишев на митингите в София).
На секундата отстранявам емоционалната част за възродителния процес, защото там е не филм, а филмотека, но... накрая ще кажа до какво може да доведе емоцията.
Политиката в България е доходоносно занимание. За да контролираш и гарантираш бизнеса си, трябва да притежаваш властови инструменти - парламент, правителство, съдебна власт и медии. Изборите в България може да са извратени по някакъв специфичен начин, но са демократични. Всяка партия, всяка бизнес среда ги използва... демократично. Те намират начин да си осигурят подкрепата на хората и след това я капитализират чрез власт.
Когато чуем, че някой иска да отмени декларацията за възродителния процес, звучи... сякаш ДПС иска да мобилизира редиците си. Ами да! Това е рефрен от 25 години.
“Виждате ли, БКП започват нов възродителен процес. Видяхте ли в комисията по правата на човека, че 7 души от БКП подкрепиха геноцида срещу вас”, се говори на клетите наши братя мюсюлмани. Това мобилизира. Това мобилизира мюсюлманите по същия начин, както се мобилизират националистите, когато Ахмед Доган каже, че преразпределя благата.
Цялата кампания, която за пореден път ни се разиграва пред очите, цели нищо повече от мобилизация на партийните активисти от БСП и ДПС. Един срещу друг, за да могат после да бъдат един до друг.
Възродителният процес обаче е тънка емоционална нишка. Тя наистина е човешки срам. Има един дядо в Родопите, на когото 6 пъти са сменяли името му. Бих попитал как би се чувствал един Волен Сидеров, ако му се случи същото. Това са много трагедии, много срам, много смърт и много обида. Нашите братя от тези райони го превъзмогнаха. Ние обаче, българите, все още не сме осъзнали какво се е случило, какво е причинила комунистическата власт на тези хора и как сега благодарение на таза рана партиите продължават да печелят пари, най-вече ДПС.
Няма да е за последен път, когато ще настоявам, че по тази тема трябва да има диалог, осъзнаване, прошка и помирение. То не може да стане по друг начин, освен чрез пълно осветяване на виновните и на причините, довели до този процес. Осветяване и осъждане на виновните, дори и морално, имайки предвид особеностите на правораздавателната ни система.
Без това национално помирение тънката възродителна нишка може да се скъса по начин, за който всички ще съжаляваме.

Емил Спахийски