ДПС изненада с два законопроекта при очакваното скоро разпускане на този парламент. След като в два поредни дни отношенията между партньорите БСП и ДПС се изостриха заради поправки в Наказателния кодекс, които предвиждат да отпадне давността за престъпления по политически причини от хора, свързани с комунистическия режим и с т.нар. Възродителен процес, депутати от движението внесоха и други законови облекчения за пострадали от репресиите в този период.
Децата на българските изселници преди 1989 г. да могат да придобиват българско гражданство, ако родителите им са го загубили при раждането им, предвиждат промени в закона за българското гражданство, внесени от Четин Казак и Тунчер Кърджалиев от ДПС.
Според действащия преди 1989г. закон "български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване". "Този специален режим, въведен от тогавашната тоталитарна власт, е ярък пример за нейното тенденциозно и дори враждебно отношение към една част от българските граждани, развило се в последствие и придобило чудовищния образ на т. нар. Възродителен процес", посочват в мотивите си вносителите.
Според тях подобен режим не е бил прилаган към нито една друга категория граждани, въпреки факта, че мнозина са се отказвали или са изгубвали българското си гражданство по силата на различни двустранни международни договори или доброволно. Затова от ДПС предлагат още придобиване и възстановяване на българско гражданство и за тези, които са избрали чуждо гражданство или родителите на които са избрали за тях чуждо гражданство по силата на двустранните международни договори между България и бившите социалистически страни, сключвани в периода от 1957 – 1983 г. и прекратени във времето от 1990 – 1995 г.
Практиката показва, че в резултат на допуснати от общините грешки голяма част от хората, към които са приложени правилата на тези международни договори и които живеят в България, са вписани в регистрите на населението като български граждани, издавани са им български лични документи, отбили са военна служба в Българската армия, но не са български граждани по силата на цитираните международни договори, отбелязват вносителите на поправката.
От ДПС предлагат още по облекчен ред да могат да възстановят българското си гражданство (а за техните деца да го придобият) и тези, които са се отказали от него по силата на законодателството на държавата, в която са се установили и което към онзи момент е изключвало възможността за двойно гражданство.
За тях отпада изискването да са пребивавали постоянно или дългосрочно в страната не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване на гражданство. Те ще могат да се възползват от тази възможност в срок от пет години от влизането в сила след промяната на закона, ако изразят желание за това пред Министерството на правосъдието.
"Убедени сме, че днешна европейска и демократична България трябва категорично да заличи всички последици от подобно дискриминационно законодателство, разделящо българските граждани по един недопустим начин", пише още в мотивите на вносителите. Според тях приемането или отхвърлянето на промяната ще е "своеобразен тест за това дали България е възприела истински международните стандарти за недискриминация и равноправно третиране на своите граждани и е престанала да бъде майка за едни и мащеха за други свои деца".
С промяна в закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните от ДПС искат обезщетение за пострадалите от органите на МВР по време на мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Тяхната реабилитация в момента не е възможна въз основа на съществуващите в закона към настоящия момент основания, тъй като срещу тях не е имало нито произнесена наказателна присъда, нито са били лишавани от свобода или интернирани, отбелязват вносителите Тунчер Кърджалиев и Мустафа Карадайъ.
Те посочват и конкретни инциденти - от протестите през 1947 година против колективизацията на селското
стопанство, през 1972 г., 1974 г. и 1985 г. против принудителната смяна на личните имена. "Това са примери за грубо и тежко погазване на основни права на човека, несъвместими с демокрацията. При много такива инциденти е документиран фактът на разпръскване на мирни митинги, от страна на силите на МВР, с огнестрелно оръжие, при което са простреляни протестиращи", пише още в мотивите. Вносителите отбелязват случая от 13 март 1972 г. в село Барутин - Смолянска област, когато при разпръскване на събралите се на протест срещу смяната на имената жители на селото, служителите на МВР използват оръжие и раняват хора.
"Помирението по отношение на неотдавнашното ни минало е ключов елемент за интегритета на нацията, но тази цел не може да бъде постигната чрез мълчание и забравяне, а чрез споделяне, дискусии и най-вече – чрез политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица", пишат още Кърджалиев и Карадайъ.
