Обвит в мистиката на българския народен календар, изпълнен с езически ритуали и вярвания и наситен с астрономически обяснения, в днешния ден православните християни все по- често забравяме за Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен, дал името на празника.

Той е син на свещеника Захарий и съпругата му Елисавета, която била братовчедка на майката на Богородица – Ана. Те нямали деца до преклонна възраст. Ангел Гавраил се явил на Захарий и му съобщил, че ще има син. Заради възрастта си свещеникът не повярвал и останал ням до раждането на сина му. Раждането на Йоан е предтеча за чудото на раждането на Спасителя, подготовка светът да приеме другото чудо. Като видят жена, станала майка вече на стари години, хората да станат по-подготвени за дивното раждане от престарялата Елисавета, да се подготвят за вестта за "странното" раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие - по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество - начинът на раждането е победил законите на естеството.

Родителите независимо един от друг избират името на Йоан, а след това и Захарий проговаря.

Когато цар Ирод разбира, че тронът му е заплашен, изпраща войски да избият всички младенци от мъжки пол. Той се сеща и за чудесата около Йоан Предтеча. Елисавета се скрива с детето си в планините на пустинята, а Захарий е убит от войните на царя.

Междувременно Елисавета, скрита от Бога заедно с Йоан, пребивава в разтворила се в планините скала. Близо до нея се появява извор и израства финикова палма, пълна с плодове. Всеки път, когато настъпва време за храна, дървото се навежда и след като откъснели плодове, се изправя.

 Четиридесет дни след убийството на Захарий, света Елисавета умира. Оттогава, до пълнолетието си, Йоан бил хранен от ангел и пазен до деня, в който се явява на Израилския народ.

parvomai.net