Дълго време краят на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган буди любопитство. Някои хора задават въпроса на чий край ще прилича този на Ердоган.
Първоначално имаше припомняне на съдбата на Аднан Мендерес – бивш премиер, чийто живот приключи на бесилката, пише в-к "Хюриет", цитиран от БГНЕС.

Много хора по този начин отправят индиректна заплаха с думите "Внимавайте, вашият край не бива да е като този на Мендерес".

В един момент обаче се разбра, че снимката, показваща как Мендерес виси на бесилката, не работи, даже напротив има обратен ефект.

Освен това снимката не оказва влияние и на тълпите – тя води до сплотяване на неговите привърженици, които твърдо стоят зад него.

После на него му беше припомнен лошият край на германския президент Кристиан Вулф.

Надеждата беше, че той ще се предаде, особено по времето, когато се развихриха силните ветрове от обвинения в корупция от 17 декември 2013 г.

Вулф не успя да удържи на натиска и като треньор на падащ боксьор хвърли бързо кърпата на ринга. Но малко след това изрази съжаление от постъпката си.

След като примерът с Вулф не проработи, на помощ дойде съдбата на Саркози. Точно когато подготвяше кандидатурата си, той беше арестуван по обвинение в корупция.

Оказа се, че телефонните му разговори са били записвани изглежда с неговото знание. Така че какъв по-добър пример от това да бъде показано лицето на Саркози, след като е бил разпитван 15 часа.

Това би трябвало да покаже на Ердоган, че няма да се спаси дори и да бъде избран за президент и ще закъса в момента, в който слезе от поста.

Правят се аналогии между съдбата на Саркози и това, което е ставало и може да се случи с Ердоган.

И все пак те пропускат някои прости детайли: Във Франция не съществуват такива абсурди като "паралелна държава", която инициира в определени среди от полицията и правосъдието политически заговори.

Остава да видим дали политическата му кариера ще има лош край или не.