Залисани в ежедневието си пропуснахме да отбележим една специална годишнина – ако беше жива, на 10 юли Ваня Петкова щеше да навърши 70 години. Вместо това тя си тръгна от земния свят внезапно преди 5 години. Фейсбук групата Poem Therapy ни припомни за нея.
Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София. Тя е поетеса и преводач от руски, украински, испански, арабски, арменски и немски език. Публикува от 1959 г.
Работи като редактор в сп. „Славейче“, в. „Литературен фронт“ и сп. „Съвременник“ Съставя антологията „Съвременни арабски поети“ (1968). Завършва Институт по арабски език в Дамаск. Работи като кореспондент в българското посолство в Судан и в Куба, специализира латиноамериканско изкуство и литература в Хавана.
Последните 10 години от живота си е кореспондент на в. „Труд“ за Родопите и живее в село Езерово, в селската си къща, която в момента е превърната в музей. Автор е на 37 книги – поезия и проза, сред които са: „Солени ветрове“, „Куршуми в пясъка“, „Грешница“, „Предсказание“, „Черната гълъбица“, „Кестенова любов“, „Venceremos“ (лирически есета за Куба), „Синята книга“, „Гръм“, „Цигански романс“, „Земетресение“, „Страсти“ и др. Посмъртно излизат стихосбирките „Пиратски стихове“ (посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед, който илюстрира последните ѝ книги), както и „Златна Ябълка“, „Арменска песен“ и „Ние сме България“ (проза). Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и арменски. Тя е единствената в света поетеса, изнасяла рецитали в самолет по време на полет. Изнесла е над 800 музикално-поетични авторски рецитала в цяла България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни. Носителка на много награди по света. Член на СБП, на СБЖ и на редица международни организации. Умира внезапно на 26 април 2009 г.
ГРЕШНИЦА
Ето, аз съм грешница.
казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
моите присъди тежат.
Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляди слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.
Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.
Ваня Петкова
