Световноизвестният британски актьор и музикант Хю Лори поднесе уникално шоу в зала 1 на НДК. Той пя, свири на пиано и китара, танцува танго и забавлява зрителите с непринудено чувство за хумор, предаде БГНЕС.
Лори, който е познат най-вече от малкия екран в образа на саркастичния д-р Хаус, удължи очакването на публиката, нетърпелива да го види в новото му амплоа на музикант - на сцената той се качи с половин час закъснение. Но мигновено я спечели с поздрава "Добър вечер, София!" на български език и "Благодаря!" след последвалите шумни аплодисменти. С това разговорът на родния ни език приключи, за да продължи с универсалното слово на красивата музика в ритъма на блус, джаз и танго.
Хю зарадва екзалтираните си почитатели в изпълнената до краен предел зала 1 на НДК с песните от двата си албума Let Them Talk и Didn`t It Rain, като възроди позабравени, но прекрасни песни на Рей Чарлз, Бари Уайт, Пати Смит, Джели Рол Мортън, Лийдбели. Това той направи с помощта на уникалните музиканти от Copper Bottom Band, пред чийто талант демонстрираше преклонението си през цялото време.
Лори показа завидни танцови умения на фона на страстното аржентинско танго Kiss Of Fire, накара зрителите да се поклащат във вихрения ритъм на американския блус от средата на миналия век, да пеят с цяло гърло Come On Let The Good Times Roll и остана сам на сцената за Louisiana Blues, посветена на опустошителните наводнения в щата през 1927 г. А по средата на концерта "рехидратира" музикантите с чаша уиски. И сподели: "Винаги се чудим колко дълго ще издържат хората да ни гледат как пием на сцената. В Швейцария издържаха 45 минути". След което вдигна тост за здраве, щастие и просперитет на хората от "прекрасна София" и поздрави с българското "Наздраве!".
Макар че в последните две години упорито опитва да избяга от актьорското си минало, Лори постоянно проявяваше уникалните си умения на комик, като разказваше по забавен начин историята на песните, които изпълняваше. А на финала подкани публиката да потанцува под звуците на Green Green Rocky Road и зарадва щастливците в близост до сцената, като се разходи сред тях. Нестихващите аплодисменти го върнаха за още два биса, последният от които класиката на Чък Бери You Never Can Tell.
