Позволете ми да ви запозная с приключилите консултации днес. Те бяха по финансови теми в държавата. Искам да споделя с вас, че тези консултации не са първите, няма да бъдат и последните. Знаете много добре, че на Консултативния съвет за национална сигурност в началото на юни, както и на последващите консултации при държавния глава, ние се разбрахме и постигнахме пълно съгласие, че ще се проведат поредица от консултации в различни формати, включително в Народното събрание и в Президентството.

Нека да ви информирам за какво постигнахме и за какво не постигнахме съгласие на днешните консултации.

Обединихме се в това, че общественото доверие в банковата система е ключово условие за финансовата стабилност в страната и за функционирането на икономиката. Има пълно съгласие между участващите в днешните консултации политически партии и институции, че необходимостта от предприемането на пакет от мерки, които българската държава трябва да инициира и предприема, е важна, тя е факт и те ще бъдат стартирани.

По отношение на Корпоративна търговска банка, всички се обединиха, че действията на институциите трябва да са подчинени на принципите на справедливостта и на отговорността, на превенцията и на наказанието и да работят за доверието на българските граждани. Дебатирахме мерки в много големи подробности за това как да създадем механизъм в случая с КТБ, който, знаете, че е много по-различен от всички останали български банки, така че да направим ясното разделение и да гарантираме, че, от една страна, честният данъкоплатец и добросъвестният клиент на банката ще бъде защитен. Същевременно спекулативните сделки да бъдат за сметка на тези, които са ги позволили, а престъпното поведение да бъде наказано с цялата строгост на закона.

Ето и някои конкретни мерки, по които има пълен консенсус след днешното събитие.

Първо, банковите депозити до 100 хил. евро в България са гарантирани със закон. Това се отнася и за всички клиенти на Корпоративна търговска банка. Фондът за гарантиране на влоговете в банките и правителството разполагат с достатъчно ресурс, за да изпълнят своя ангажимент.

Второ, цялата мощ на държавата ще бъде насочена за това извършените престъпления да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Българската прокуратура и правоохранителните органи ще действат категорично. Ще бъдат използвани всички механизми на международното правно сътрудничество за разкриване на всички свързани лица и офшорни компании, на които са отпускани кредити в разрез с регулациите, ако има такива – всички, от първия до последния и, разбира се, до крайния им собственик.

Дебатирахме и се обединихме около това да се извърши и международен одит на банката, да се разкрият активите, закупени с тези кредити, и да се предприемат действия по възстановяване на задълженията към бюджета и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Всеки, който е нарушил закона, този път, за разлика от кризата през 1996 г., ще носи своята голяма отговорност.

Следваща мярка, по която постигнахме пълно съгласие, е Българската народна банка да поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора върху българските банки. Ще се предвиди и законодателна инициатива за подобряване на ефективността на банковия надзор и ясното носене на отговорност. Искам много ясно да посоча, че това е една ясно разписана европейска процедура, която се инициира от Българската народна банка и се адресира към Европейския банков орган, и ние се обединихме тя да бъде стартирана и изпълнена в нейната цялост.

Следваща мярка, по която постигнахме съгласие, и мисля, че това е голямата новина от днешните консултации, тя е позитивна, важна за всички нас, имаме пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз. Това е първата стъпка към присъединяването на България към Европейския банков съюз. Има пълно съгласие по тази тема. Гражданите могат да бъдат спокойни. България ще продължи бързо да се интегрира и в най-съвременните европейски механизми.

Дебатирахме и по темата с европейските фондове и как България в оставащата година и половина да успее максимално да ускори усвояването на еврофондовете. Знаете, че еврофондовете са генератор на икономическото развитие и са предпоставка за модернизацията на страната. До 2015 г. България трябва да усвои близо 3 млрд. евро. Временно има проблем в две оперативни програми. В тези програми основни бенефициенти са българските общини. И с мисъл към българските общини, като големи бенефициенти, постигнахме съгласие, че правителството, което и да е то, ако е необходима и законодателна промяна, включително и актуализация и преразпределяне на разходи в бюджета такъв, какъвто е, но с мисъл и в подкрепа на общините, да се предвидят необходимите средства, за да се гарантира усвояването на еврофондовете, а бенефициентите да бъдат подпомогнати и мотивирани, за да ускорят процеса. Да го кажа ясно и категорично – по-добре да дадем 200 милиона сега, за да усвоим 2 милиарда до края на следващата година. Колко са точно парите, не мога да се ангажирам, но принципът на подкрепа за общините, а не общините, като удобно извинение за неусвояване и забавяне, днес беше променен.

Благодаря на всички, които участваха в дебата.

Също така правителството декларира и постигнахме съгласие, че то е готово да актуализира бюджета на Националната здравноосигурителна каса, така че да се осигури нормалното функциониране на системата в периода, в който няма да има работещ парламент. Очаква се законодателна инициатива в следващите дни, инициирана от кабинета „Орешарски“.

Следваща мярка, по която се постигна пълно съгласие, е, че Народното събрание ще приеме промени в Закона за държавния бюджет, инициирани от правителството, които целят гарантирането на един бавен преход към служебното правителство. Това означава да се даде възможност за малко по-голяма гъвкавост в дефицита, той да се повиши до 3%, да се даде възможност и да се увеличи максималният размер на държавния дълг в разумни граници. Тепърва ще се дебатира в парламента. И, разбира се, да се даде съгласие на служебното правителство да сключва договори за държавни заеми, съгласно чл. 84, точка 9 от Българската конституция, така че да предприемат други необходими мерки, с оглед гарантиране на необходим ресурс, където трябва, в подкрепа на финансовата стабилност на държавата.

Тези мерки, по които днес постигнахме консенсус, се надявам в скоро време да намерят и своето конкретно изпълнение, инициирани от правителството и приети в Народното събрание.

По какво не се разбрахме, къде не се постигна консенсус?

Не се постигна консенсус по това дали в казуса с Корпоративна търговска банка да се спазва сегашното законодателство или да се предвиди нов специален закон. Имаше дълги дебати на тази тема. Искам да уверя нацията, че съществуващото българско законодателство във финансовия сектор, такова, каквото е, е добре работещо, синхронизирано с добрите европейски практики и разполага с абсолютно ясни механизми за действие.

Въпросът беше дали в добавка към съществуващото законодателство да има и специален закон по казуса с КТБ. Тук политическите сили и институциите в лицето на БНБ, правителството основно, Министерство на финансите, както и някои други институции, очевидно в следващите дни ще продължат да търсят сходство в позициите си.

За мен това не е никакъв проблем, поради факта, че в България има съществуващо законодателство, модерно, ясно е разписано какво се прави, когато една банка изпадне в несъстоятелност. Ако не се постигне консенсус за приемане на нов специален закон, важи едно добре разписано и според мен абсолютно адекватно и разумно законодателство, което ще трябва да се спазва. Затова и в следващите дни вероятно БНБ ще визира конкретните срокове, в които ще се отвори тази посочена банка, както и всички останали подробности. Те са плод на последни усилия за това дали да има или да няма специален закон.

Отново казвам категорично пред цялата нация, че законодателството ни е достатъчно добро. Просто могат да бъдат следвани заложените в него процедури. Ако обаче се търси подобрение, ще чуя всеки аргумент. Направих го и днес, повече от четири часа дебатирахме. Ще се радвам и по това да има консенсус.

Благодаря ви, че бяхте с нас днес заедно. Имаме голяма новина за стартирането на интеграцията на България в Европейския банков съюз. Разбира се, невинаги се получава съгласие в Президентството, още по-малко в други институции. Но мисля, че по толкова много теми, по които днес ние постигнахме съгласие, които споделих с вас, тези четири часа бяха важни. Благодаря на политическите лидери. Надявам се и по въпроса, по който те не успяха да се разберат, дебатите да продължат, да се намери решение и по тази тема.

Оттук нататък водещи са Българската народна банка и правителството по темата с Корпоративна търговска банка. За всичко останало чухте ясни и категорични послания, които визират по-дългосрочното бъдеще на България – по-силен надзор, интеграция в европейските банкови механизми и нова стъпка де факто и към усвояването на еврофондовете по един, вярвам, по-справедлив за общините начин. Разбира се, ревизия на бюджета, която да бъде целенасочена, бърза и конкретна, така че служебното правителство да има възможност да оперира в една непредсказуема към момента среда.