Децата могат да ни научат на много, стига да им позволим. Те могат да ни покажат важните неща в живота, за които сме забравили с времето. От тях можем да вземем най-доброто, ако просто се заслушаме в начина, по който виждат света.
1. Децата не държат всичко да им е ново
Те могат да гледат по сто пъти любимото си детско и всяка вечер да чуват любимата си приказка отново, и отново. Ние сме тези, които забравяме да се радваме на нещата, които обичаме и непрекъснато се стремим да "подновяваме" вещите си. Не са ни нужни нови и скъпо ресторанти, можем да посещаваме любимото си местенце всяка седмица и то да ни носи радост и уют, който може да не почувстваме никъде другаде.
2. Децата знаят как да си губят времето и никога не съжаляват за това
... не съжалявай и ти! "Зает съм" е едно от най-честите неща, които напоследък чуваме, когато питаме някой как е. Сякаш обожаваме непрекъснато да си намираме работа и се опитваме да свършим всичко на света до края на деня. Когато обаче намерим един-два почивни дни, в които не се налага да правим нищо, се оплакваме, че ни е скучно. Децата нямат проблеми с това да скучаят, защото тогава се раждат най-щурите идеи и занимания. Какво би ви хрумнало на вас?
3. Малките непрекъснато повтарят на родителите си колко ги обичат
Ние от друга страна едва намираме време да им се обаждаме по веднъж на седмица. А какво по-хубаво от това да припомниш на родителите си колко много са обичани от теб? Със сигурност им липсват тези малко ценни моменти, които ние надживяваме, но не и те.
4. Децата са напълно отдадени на това, с което са се захванали
Виждали ли сте как дете се опитва да построи къщурка от парченца на конструктор или да нареди любимия си пъзел? Дори да му липсват половината части - пак не се отказва! Ние, от друга страна, сме позабравили значението на думата "отдаденост". Ако нещо не работи - хвърляме го, ако имаме проблем във връзките си - разделяме се... дори да имаме всички парченца, пак се отказваме.
5. Малчуганите винаги са искрени
Едно дете никога няма да те излъже, ако го попиташ за каквото и да е. Освен, разбира се, ако въпросът не е от типа "Ти ли изяде половината шоколад?", а то да те гледа с невинни очи, омазано до уши с шоколад. Говорим за онази искреност, с която ти казва какво не харесва у теб, за да го поправиш или просто от нищото да ти каже колко много те обича. Ей така, без причина. На нас "големите" ни трябват купища усилия, за да кажем истината, независимо дали е хубава или не. А колко по-лесно би било, ако просто го правехме.
