Най – интересните находки при разкопките в местността Хасара тази година са бронзов кръст, десет монети, повечето антични от 5-6 век, една средновековна анонимна от втората половина на 10 век и една от 11 век. Два пръстена – единият - античен, другият е средновековен, фрагменти от гривни.  Намерени са много обкови на книги и се предполага, че може да е имало библиотека или дори книжовен център. С това се похвалиха доц. Иван Джамбов – ръководител на археологическата експедиция. В негова помощ са гл.ас. д-р Стоян Попов,  ас. Д-р Божидар Драгомиров и доц. Златка Григорова и студентите от I, II, III курс на Пловдивски университет. Те посрещнаха група любопитни туристи, пожелали да се запознаят с разкритията на археолозите.

Работата по разкриването на обектите на това място продължава шеста година. В началото на разкопките се знае, че на това място има късно антична крепост, откъдето идва и името на местността Хасара. Тя функционира между 3 и 6 век. От нея са хванати части -вижда се от изток, има част от западната стена. Сега се опитват чрез сондаж да се установи северната част на крепостта, за да се затворят рамките на обекта.  Като хронология се счита, че след разрушенията, свързани със славянските нашествия, животът тук спира за няколко века. Това се потвърждава от следите от горели пластове. Животът  се подновява в 10 век, когато е построена триконхиалната църква. Виждат се добре южна, източна и северна конха.

Планът на триконхиалната църква и залепения за северната стена параклис (около 10 век)

Археолозите са успели да възстановят южния зид, който е бил в много лошо състояние и са установени основите на западната, източната и северната стена. Установено е, че покривът е бил хоросанов. В един период от съществуването е направен вход от северната страна и през него се е влизало в разкрития тази година параклис. Виждат се тухли, които най- вероятно са част от сводяването на конхата. Знае се, че сводовете са се правели от тухли, защото от камък градежът им е почти невъзможен.

Триконхиалната църква

Продължават да излизат гробове в некропола. Има гробове от 11-12 век и от 15-16 (турско време). До този момент те са 80. Единият, разкрит преди дни е на жена, която най- вероятно е починала при раждане на бебето си – там където е утробата ѝ са намерени детски костици.

Скелетът на бременната жена

След приключването на живота на конхиаланта църква и параклиса, започва строежа на другата църква, на която се вижда северният и южният зидове и едно помещение, което условно се нарича „помещение1“. Тази църква вероятно е от 11-12 век, след това и тя спира да функционира по някаква причина, и живеещите по това време правят некропола. През 13-14 век вътре се строи по- малка църква. Излиза стенопис и се предполага, с който се предполага, че е бил украсен по- малкият храм. За големия -  не се знае дали е бил изписан, но подът е бил настлан с тухли.

Църквата от 11-12 век и вътрешната по- малка и по- нова църква

Част от студентите заедно с доц. Григорова ще продължат практиката си в Русия по програмата за обмен на студенти.

Намерените на Хасара църкви не са свързани с разкритото на връх Драгойна селище. По-скоро крепостта е свързана с късно античния обект на Църквището. Там разкопките започват на 4 август, ще се водят от доц. Иво Топалилов. До там също ще бъде организиран поход за запознаване на място с разкритото от него и студентите от Шуменски университет.

 Теодора Кирякова

На повърхността на този питос също се вижда следи от изгаряне

Една от находките - гордост