Главният редактор на „Хасковска Марица“ Георги Пеев настоя на даде интервю пред Haskovo.net, вероятно воден от желанието все пак някой да прочете думите му. Понеже темата, по която желае да говори – за инвалидите, проблемите с ТЕЛК комисиите и социалната политика на държавата, са обществено значими, даваме му думата, водени от разбирането, че всеки има право на мнение.

Впрочем читателите също.

Жоро, ти си с трансплантирано сърце и си 100 % инвалид, как живеят хората в твоето положение?

Аз съм част от всички в статистиката за инвалидите в хасковска област, които са около 13 000. Числото не е изобщо голямо. Между 18 -19 % се пада на населението на хасковска област да е инвалидизирано. Средната статистика за ЕС за 2013 година е около 16 % инвалиди.

Преди години, когато не се брояха хората с увреждания в България, ги смятаха на средна база европейска статистика, че са между 15-16 % от населението на държавата или около 800 хиляди и 1 милион.

Точната статистика излезе след преброяването през 2011 година. Инвалидизираните лица са 474 267, разбира се, това число варира, защото едни умират, а други се инвалидизират.

Броят на децата-инвалиди в Хасково е относим с тези в България, също и със страните-членки на евросъюза.

В това отношение искам да кажа, че повечето от тях са циганчета. При тях здравната култура е изключително ниска, при родителите им също. В махалата сигурно всяко второ дете се ражда с астма, и то защото майка му през цялата бременност пуши, пие, дрогира се. Факт. Никой не може да го отрече. Друг факт - много от циганските майки умишлено водят изключително нездравословен начин на живот по време на бременността си, за да може след това увреденото им новородено да вземе ТЕЛК, да получи социални облаги и да храни семейството до 18-годишна възраст, а след това му бият шута. А през това време то, бебето, храни родителите си. Гадно е, но е вярно.

И затова всъщност числото 13 000 инвалидизирани в Хасково изобщо не ми се струва голямо.

Какво всъщност те провокира в тази статистика?

Сигурно хората смятат, че всеки втори, който е взел ТЕЛК-ово решение, го е направил по втория начин. А според мен това въобще не е така, защото, за да вземеш такова решение, не е никак лека процедура. Аз 7 години подред се явявам на ТЕЛК и знам как става.

Едва ли и един процент от тези 18 % в национален мащаб, са взети по втория начин. Изключително трудно е да се направи манипулация за телковото решение. Хората трябва да правят и друга разлика - решенията за ТЕЛК не винаги означава пенсия, и друго - че крайната дума за даването на пенсия е на НОИ, а те не винаги разрешават пенсията, дори при решение на ТЕЛК. Нещото, което може да се манипулира в ТЕЛК, е евентуално ако имаш връзки и платиш, да минеш напред в списъка на чакащи.

Ти използвал ли си я тази схема?

Не не съм я използвал. Но в интерес на истината, когато ми се наложи да минавам ТЕЛК за последно, бях в доста влошено здравословно състояние и както е по закон ме издърпаха напред при чакащите.

А ти каква пенсия получаваш след като си 100 % инвалид?

Моята е висока в сравнение с повечето инвалиди. Пенсиите са изчисляват на база доходите през годините, в които си работил. Аз съм се осигурявал на високи суми и затова моята пенсия е по-висока. А това да си инвалид не означава, че си неработещ човек. Аз например макар да съм с трансплантирано сърце, през цялото време от операцията досега съм работил. За миналата година съм платил 5 000 лв. данъци - и като физическо лице, и през фирмата ми, която не е спирала да работи, било като консултант, било по проекти. Едва ли има много здрави хора, които могат да кажат, че са платили такава сума като данъци в хазната.

Така че дори и да съм инвалидизиран, не се приемам в онзи смисъл, в който повечето българи смятат инвалида - като втора ръка човек.

Сега обаче има постъпки за сериозни промени в ТЕЛК системата, какво мислиш за тях?

Постъпките са в посока да не викат толкова често на комисия инвалидизираните, а това е логично, защото не може човек без крак например за една година да му порасне нов и да му падне инвалидността.

От друга страна обяснението на социалното министерство – че го правят, защото при влошаване да могат да ти вдигнат процента, което обаче според мен е пълен смях, защото ако аз получа влошаване, сам ще имам интерес да отида да ми вдигнат процента.

Да те върна обаче отново на темата за майките, които злоупотребяват още с неродените си деца?

Нищо не може да се направи, В тази посока работата е изтървана. Освен това много трудно може да се докаже злоупотребата.

Все едно ако видиш бременна жена да пуши или е пияна, трябва да я затвориш, как ще стане това?!

По скоро си мисля, че трябва да се налеят много пари в социалните служби и при социалните работници респективно, защото работата им е изключително тежка, трябва да работят повече на терен.

В Америка например ако видят или докладват жена, която е бременна и пуши, веднага влиза при социалните и с нея започва сериозна работа-екип лекари, психолози, социални работници.

В нашата държава обаче това може да стане много трудно. Въпрос е на манталитет, на култура. И крайно време българинът да свикне, че инвалидът не е втора ръка човек!

Аз например на нито една от колите си (мерцедес-комби и джип)нямам лепенка „инвалид“. След трансплантацията спирах колата си на паркингите на местата за инвалиди, но тогава беше защото ми беше трудно ходенето. Сега вече не го правя.

Защо не използваш лепенките, все пак ще ти дават някакво предимство?

Защото лепенката не прави инвалида. Не ползвам привилегии, понеже смятам, че съм пълноценен гражданин.

Но това не е и ли малко или повече психологически момент, да се навиваш, че не си инвалид, а всъщност си.

Смятам, че има повече хора от мен, които имат нужда от тези привилегии. И без това парите, които държавата ми дава, са срамно малко. 1000 лв. на мен са ми само лекарствата. Това е цената всеки месец да продължавам да съм жив.

Да, но има и инвалиди, които се озлобяват и сякаш всички са им длъжни заради сполетялото ги нещастие.

Инвалидите, които реагират по този начин, са същите като онези от обществото ни, които смятат, че инвалидизираните са втора ръка хора.

Всичко в крайна сметка е лично осъзнаване и решение. Дори и да си болен, дали да легнеш и да чакаш да умираш, или да продължаваш да имаш мечти и да се опитват да ги изпълниш, да устояваш правата си, и да продължаваш да живееш.

 Интервю на М. Манолова