Тодор Бойчев

Тодор Георгиев Бойчев е известен в Хасково с битките си със съдебната власт. Широко популярен стана опитът му да си изкара свидетелство за съдимост с държавни таксови марки, за да избегне плащането на банкова такса. Преди дни Върховният административен съд се произнесе в негова полза, след близо 3-годишна битка. Чрез този начин на плащане той искаше да поднови и шофьорската си книжка.

Бойчев е на 53 г., разведен е, има дъщеря на 23 г. Има богат образователен статус – инженер е по автоматика и телемеханика, магистър по политология, има специализация по международни отношения, средното му образование е машинен техник. 3 г. е работил като учител по автоматизация, 6 г. в Химмаш, бивш офицер от Българската армия. От 2003 г. е пенсионер и оттогава насам казва, че се занимава със себе си.

Освен вече спечеленото, той води редица дела, включително и срещу бившето летище в Узунджово, което се точи 13 г. и решение все още няма.

- Г-н Бойчев, вие близо 3 г. водите дела, за да получите свидетелство за съдимост с плащане чрез държавни таксови марки. Заслужава ли си тази битка?

• Битката си заслужава. Първо, защото сме български граждани и живеем в българска държава. Искаме нашата държава да бъде уредена и пригодна за живеене за младите хора. А ние, по-възрастните, трябва да покажем как трябва да се живее и как трябва да се общува с държавата.

• Това е една кауза, която коства много нерви и пари. А дори и да я спечелите, вие ще спестите само 1-2 лева от банкови такси.

• Да, спестявам 3 лева комисиона. Проблемът не е в самата стойност на парите, проблемът е в принципа, в правото на избор и отношението на държавата към нашите права. Това дело за свидетелството за съдимост аз го заведох в сянката на главното дело за шофьорската ми книжка. С моя приятен Милен Петров действахме заедно, така че да предизвикаме съда да сбърка. Той все някъде бърка. Чакаме да видим магистратите какви актове ще произведат.

• Защо сте настроен така негативно към съдиите? Какво ви провокира?

• Провокират ме техните актове. Аз давам оценка за съдебната власт по актовете на българските съдии, не за техните лични качества.

• Имате предвид актовете им като цяло, а не конкретно по вашето дело?

• Аз имам представа за работата на съдиите в Хасковския административен съд по мои дела, както и от Хасковския районен съд. Имам представа за тяхната работа и мога да направя оценка за техния професионален статус като съдии.

• Какви други дела сте водил?

• Имам трудови дела с Химмаш за съкращение. Българският съд в частта за моите дела е несправедлив. Даже още по-лошо – той работи в името на интересите, а не в името на върховенството на закона и правото. Аз мога да направя изводи и за други дела, но ще бъда скромен. Искам да кажа, че българската държава си има една законна мафия, това е съдебната власт. Тя не защитава правата на гражданите, а служи на определени интереси – на елита, на работодателите и интересите, свързани с пари.

  Водил съм и бракоразводно дело, както и срещу поделението в летище Узунджово. То е гражданско дело и е свързано с имуществени и неимуществени вреди. Става дума за неизплатени обезщетения и неползвани отпуски от Българската армия. То все още не е приключило, точи се 13 г., това е най-дългото дело в България. Започна от Районен съд Хасково, мина през Софийския районен и сега е в Софийски градски съд. Парите, които искам да ми се изплатят, са до 5000 лева и затова не е подсъдно на Върховния касационен съд. Искането е срещу Министерството на отбраната, в частност командването на военновъздушните сили. Искам да ми изплатят обезщетения за това, че са ме лишили от права като военнослужещ – отпуски, нарушена професионална чест и други.

• Защо толкова години се точи делото?

• Защото Министерството на отбраната е особен тип страна в процеса. Преструктуриранията в системата доведоха до забавяне на процеса. Най-важното е, че аз трябваше да отговоря кой е правоприемника, кой трябваше да отговаря на моите искови претенции. Това е свързано с дълга кореспонденция – изпращане на въпроси. Понякога не ми дават отговори и аз провокирам системата, но се получи.

• Винаги ли се защитавате сам?

• В това дело си имам адвокат, иначе се защитавам сам.

• Мислили сте да изкарате юридическо образование и да започнете работа в съдебната система?

• По-скоро мисля да направя така, че в българския съдебен процес да се вкарат още фигури. Сега има съдия и две страни – жалбоподател и ответник. Аз искам да вкарам още две фигури – да има обществен и граждански защитник. Имаше го по времето на социализма.

• Какво би се променило, ако се допуснат тези две фигури?

• В момента имаме професионално изкривяване, в съдебната зала има само юристи. Надделява един професионален интерес, той става монопол.

• А съдебните заседатели, те не са юристи?

• Те са само по наказателни дела, в гражданските и административните дела ги няма.

• Доколкото схващам, вие сте враждебно настроен само към представителите на съдебната власт.

• Защото съдебната власт не правораздава в името на закона. Тя не правораздава съобразно конституцията, работи в името на интереса – в името на работодателя или на някоя групировка. Ако е обикновен гражданин като мен, тя ще го осъди. Има двоен стандарт, а той се поражда от парите.

• Вие сте отказал да платите 2.50 лева за карта с чип за входа на блока, в който живеете, тъй като не ви издадат касова бележка. Не мислите ли, че това е дребнавост?

• Не е дребнавост. Заради липсата на акт от общо събрание, парите потъват, т. е. няма отчетност. Освен това управлението на парите не се осъществява от общото събрание, а от управителя. А ако той е с лоши прояви или е обвързан с част от собствениците?

• Все още ли нямате карта за входа?

• Нямам.

• Как влизате тогава?

• Влизам с картите на други хора.

• А ще се възползвате ли от правото си да получите свидетелство за съдимост срещу държавни таксови марки?

• Да.

• За какво ви е необходимо свидетелството за съдимост?

• Защото съм платил, искам да си го получа. С него искам да вляза в управителния съвет на шахматно сдружение. Аз бях един от съорганизаторите на този шахматен клуб. Обаче не можах да стана част от УС, тъй като не ми издадоха свидетелство за съдимост с гербови марки. Трябваше да платя в банка, но аз отказах.

• Не мислите, че има по-важни неща в живота, за повечето хора това е дребнавост.

• Обаче тази дребнавост руши държавата ни. Дребнавост ли са чистите отношения? В отношенията между държава и гражданин няма дребнавост, там има разписани регламенти.

• Тоест вие искате всички хора и институции да спазват регламентите, така ли?

• Да, както е в Германия.

• Имате ли последователи, тоест хора, които искат да плащат държавни такси с марки?

• Имам. Един в Хасково, един във Варна, имам привърженици в България и в света. Например аз мога да бъда правозащитник на Хасково, ако ме изберат, какъвто е омбудсмана. Тогава на някои хора ще им се стъжни.

• Мислите ли да влезете в политиката?

• Засега нямам възможност. Ако това се случи ще вляза с конкретна цел и ще изляза, когато си свърша работата.

• Преди време се бяхте заканил да съдите България в Страсбург във връзка с делото с държавните таксови марки за пропуснати ползи.

• Страсбург се корумпира и той. Загубих делата там. Тоест съдът в Страсбург вече не е справедлив, той се побългари.

• Колко пари ви костваха тези дела?

• Аз си ги водих сам, сам си писах жалбите. Знам как да формулирам проблема. Мисля сега да ги атакувам чрез Европейската комисия, да докажа, че тези съдии са корумпирани.

• Колко дела сте водил в Страсбург?

• Имам три дела – две трудови, едното е за марките. Няма да ги оставя.

• Какви цели си поставяте в живота?

• Имам лични цели, но бих помогнал на хора, които искат България да стане по-добра държава за живеене. Имат моята подкрепа, аз няма да ги подведа. Мога да бъда омбудсман.

• Смятате ли, че съдиите имат респект от вас?

• Вече имат, може би. Между другото вече започват да мислят правилно, защото с това дело и още няколко някои съдии ще ги поставя на публичен контрол. Ще им кажа, че тяхната вътрешна убеденост не е издържана. Аз съм прав, защото те не спазват буквата на закона, те спазват буквата на интереса. Нашите закони така се формулират (това е въпрос на политика), че властта да бъде безотговорна – това е кметът, министърът, прокурорът, съдията, областният управител.

   

  Интервю на Анета Кутелова