Днес - 13 август - е Световният ден на левичарите. Разбра се, не става дума за несръчните хора, нито за хора с леви убеждения… Става дума за тези, които ползват лявата си ръка за вършене на повече дейности отколкото дясната.

Според световните проучвания левичарите са около 10% от населението на земята и съществуването им не е само генно обусловено, има и друга причина, но учените още не са я открили.

Имат ли нужда левичарите от този ден? Той не е само за да си припомним колко велики и известни левичари има в света. Политици, артисти, учени...  Кой не е чувал, че последните няколко американски президента, включително и Барак Обама са левичари, Том Круз, Чарли Чаплин, Анджелина Джоли, Леонардо Да Винчи, Мария Кюри…. Към тях можем да прибавим Дони и Нети,  Списък дълъг и впечатляващ. На днешния ден ще научите много факти – че децата на родилките над 40 години по- често са левичари, че думата "левичар" произлиза от англосаксонската дума "lyft", което означава "слаб" или "счупен". Ще научите че серийните убийци често са били левичари, а може би ви интересува, че левичарите са по- добри любовници – дори някой беше обосновал защо е така.

Аз обаче ще ви разкажа нещо друго за лeвичарите. Защото съм една от тях. Ако не сте левичар, със сигурност не знаете, че светът не е устроен за тях. Опитайте се да хванете ножицата с лява ръка. Трудно е, нали? Не само защото ви е трудно да работите с нея, трудно е защото хватката е направена за дясна ръка. Левичарите се сблъскваме с изградените в обществото навици почти навсякъде – от тоалетната, на която капакът има място за хващане само отдясно, през книгите и писането, които са устроени за хора, ползващи дясна ръка, до компютрите. Вярно е, че всеки може да настрои мишката си за ползване с която ръка иска, но когато трябва да помогнеш на колега или да ползваш неговия компютър, това става пречка. Но пък левичарите ставаме адски неудобен противник в спорта – леворъките тенисисти, боксьори, футболисти…Знаете ли, че Надал е левичар? А Навратилова? Какво е общото между Меси, Марадона и Подолски – точно така – левичари са. Касияс и Чех – също, макар и в тяхната позиция това да не е особено важно.

Но знаете ли колко е дразнещо докато режете салам, някой да ви гледа в ръцете и да казва :“Мисля, че ще се порежеш, дай на мен!“ Случва ми се доста често.

Казват, че левичарите са по- креативни. И как няма – нали всекидневно се сблъскват с това да се пригаждат към десния свят. Затова не се учудвайте, че едни от най- големите умове са хора – левичари. Артистични, целенасочени, мислещи, толерантни… е, в случая със серийните убийци можем да се оправдаем с несправедливия и отхвърлящ ни свят на десняците.

Дали едно дете е левичар може да се разбере много рано – всеки наблюдаващ родител би забелязал, ако детето му посяга към лъжичката с лява ръка или ако я ползва, за да нарисува първото си „гнездо“. И ако не се вслушате в съвременните психолози може да направите голяма грешка – не се опитвайте да научите детето си да работи с дясната ръка. Стрес и обида засядат в съзнанието на невръстните възпитаници когато някой се опита да им покаже, че това е „лошата“ ръка. В българското образование (слава Богу) е преодолян драстичният терор – да се връзва лявата ръка. Всеки избира как да се справя. И каква е наградата – от мои лични наблюдения – над 90% учениците – левичари, които аз съм учила, са се справяли отлично. Почти всички имат добра професия и се справят добре в житейски план.

А светът е започнал да се променя – започнаха да продават картофобелачки за левичари…

Честит празник на всички, които считат лявата ръка за по-специална!

Теодора Кирякова