Без широка коалиция с всяко ново управление ще се връщаме в изходна точка
- Г-н Стойчев, "Шпигел", а и други западни медии нарекоха служебното правителство прозападно и проевропейско. Вие как бихте определили формулата на служебното правителство?
- Не съм чел текста в "Шпигел", но определянето на което и да било правителство в страна от Европейския съюз като про- или антизападно е спекулативно малоумие. Спекулата е в инфантилната приказка за доброто и лошото, която е много важна за формирането на личността до 7-годишна възраст. Проблемът с нашите правителства изобщо не е по оста Запад-Изток, а по оста годни-негодни да управляват. Някои наши политици продължават да използват реторика с прозападен парфюм, за да внушават, че те са добрите, независимо какви са способностите и резултатите им. Щях да ги определя като комплексари, но звучи твърде невинно.

- Новото правителство е назначено само от седмица, а се произведе - къде реално, къде сякаш режисирано, каскада от кадрови грешки... Има атаки, че лица от протестите се назначават и така "осребряват" участието си в тях. Трети атакуват президента, че поставя хора на ГЕРБ. Има ли основание да се подозират отново задкулисни кръгове, които диктуват кой да влезе в правителството и какво да решава?
- Преиграваме със задкулисието така, както преиграхме с корупцията. Фактът, че Борисов връща Ваньо Танов на сцената, изобщо не е задкулисие. Проблемът е другаде - че този персонаж има печална слава в общественото мнение във връзка не с личните му способности, а с участието му в един немислим за стандартите на съгражданите ни от развития Запад епизод. Защо тогава Борисов прави този ход? Просто е - това си е негов прийом да тества общественото мнение безплатно, правителството формално не е негово. Ако залата сега си замълчи (Хей, протестъри, привет!), то Танов ще си остане и в следващото правителство. Колкото до състава на служебния кабинет, то не се наемам да коментирам, тъй като все още това би било спекулация. Нека се натрупат достатъчно действия и тогава да анализираме.

- Някои коментатори по повод състава на служебното правителство го определиха като генерална репетиция за широка коалиция след изборите. Какви са шансовете да има широка коалиция?
- Ако най-сетне се зароди политически разум, то широка коалиция ще има. В началото на 2013 г. мнозинството българи отхвърлиха подмяната на управлението с властване. На 5 октомври ще отхвърлим и подмяната на управлението с инат и личен дневен ред. Нито една от важните реформи у нас не може да се осъществи чрез тяснопартийно управление, та дори и някоя партия сама да има 120 депутати. Необходим ни е нов поне 10-годишен консенсус не просто за да си подредим държавата, а за да възникне държава на тази благословена от господа територия. Иначе с всяко ново управление ще се връщаме в изходна точка, което всъщност ще е назад, защото светът се развива и не ни чака. Партийно решение ли е, да речем, как да развиваме енергетиката? А здравеопазването? А българското производство? А съдебната система? И т.н. Така, както макар и трудно, но в крайна сметка постигнахме в началото на прехода национален консенсус за НАТО и ЕС, така сега, още тази есен трябва да се договорим като нация за следващите жизненоважни стъпки. Най-бързо и лесно това ще стане чрез широка коалиция, напълно публичен дебат и постигане на съгласие.
За съжаление, вече сме изпуснали и последния влак, но тази есен все още с тичане можем да го догоним.

- Какво трябва да свърши служебният кабинет - да се занимава само и изключително с изборите или да се опита да търси решения и в други сфери - например здравеопазване, енергетика, банкова криза, спрени пари от еврофондовете?
- Служебният кабинет по българската конституция е пълноценен кабинет и тези три месеца той трябва да работи по всички задачи пълноценно.
Трябва да сме идиоти или невероятно богати, за да си позволим три месеца да се занимаваме само с изборите. Същевременно не можем да очакваме и чудеса. За мен най-важната задача на премиера Близнашки е да не допусне ново разделение и противопоставяне на нацията. А най-добре би било мостовете на диалога да почнат да се възстановяват незабавно, за да спестим и време след 5 октомври.

- За година и половина страната смени 4 правителства, през октомври чакаме петото. Признак за какво е това - ще продължи ли засиленото напрежение и несигурност, или изборите може да ни отведат към стабилност?
- И двете възможности са пред нас - и да продължим да пропадаме, и да излетим напред. Като геополитическа ориентация и като икономическо устройство сме на верния път, преходът ни е успешен. Но той не е завършен в сферата на политическото, по уродлив начин то е узурпирало икономиката. Донякъде това е неминуем резултат от факта, че трансформацията у нас (и не само у нас) се извърши отгоре надолу и отвън навътре. Затова и капитализмът ни е ненормален - политиката не само командва икономиката, а се превръща и в главен и сновен бизнес в страната.
Нито в САЩ, нито в Германия е така. Не Меркел командва "Сименс" и "Тисен", а обратното. Не Обама командва "Дженерал моторс" и "Дженерал електрик", а обратно.

При това изобщо и не става дума за отношения на властване, на командване, а за координация и обслужване. В смисъл, че управлението, т.е. администрацията (в САЩ така се и нарича) по определение е призвана да обслужва бизнеса и през и чрез него да способства за увеличаване на благосъстоянието и на хората, и на държавата. У нас е точно обратното и става все по-лошо. А последният епизод от сериала, който за съжаление мълчаливо наблюдаваме, си е направо пълно извращение и може да бъде сравнено само с Путин. Както той се разправи с Ходорковски, за да не гъкне никой след това, така ни бе демонстрирано как може да се затрие огромна банка, за да знаят всички завинаги кой командва и да няма хър-мър. В различна степен повечето ни банки малко или повече са като КТБ, защото видяхме каква е централната ни банка, която би следвало да контролира. Взривяването на КТБ освен безкрайно икономическо страдание за стотици хиляди вложители и за десетки хиляди фирми е преди всичко политическо послание - ние, определени политици, можем да направим каквото си поискаме с бизнеса и икономиката. Икономическата рационалност е подменена с фатмашкото "Стани - легни". Докато истинската, голямата власт не премине в ръцете на класата на производителите и собствениците, дотогава богатството ще е за политиците, а бедността - за всички останали. Докато не разберем, че не Борисов строи зали и магистрали и че не Станишев раздава пенсии и майчински, дотогава ще сме на погрешен път. И ще си плащаме ежедневно.

- Наистина ли изборите са сякаш с предизвестен край и с ясен победител, каквито обвинения имапо повод някои назначения в кабинета?
- Докато продължаваме на първо място да се вълнуваме от въпроса "Кой", а не от въпроса "Какво", няма да успеем като общество.

Въпросът "Кой" е лесен и скучен - близо 4/5 от новия парламент ще се състои от представители на ГЕРБ, БСП и ДПС. Отегчително, нали? Не искам никого да дразня, но и по-следващият парламент пак ще изглежда горе-долу така.

- Какво е характерно за пренареждането на политическото пространство преди изборите? В каква кондиция са основните партии?
- На 5 октомври ГЕРБ ще спечели, но не с толкова, колкото на тях им се иска, тоест завръщане ще има, но не на бял кон, а по-скоро на краставо магаре. БСП ще загуби, но не с толкова, колкото на някои им се иска. ДПС ще постигнат резултат, който ще ги бетонира като незаобиколим фактор. Реформаторите ще успеят, ако след толкова време прескачането на 4-те процента може да се определи като успех. С добри шансове са Бареков и Патриотичният фронт, но без гаранция. Така че устойчивите варианти за управление са два: ГЕРБ и ДПС или ГЕРБ и БСП. Съмнявам се Борисов да мечтае да управлява с ДПС, а за Миков даже не се и съмнявам. Затова чистият и силен вариант е широка коалиция от германски вариант. Но без изолиране на останалите - напротив, привличане на максимално съгласие по приоритетите, включително и на ДПС. Идеята за анти-ДПС управление е и непродуктивна, и опасна. Истина е обаче, че в последните години ДПС натрупа огромен пасив пред обществото и следва бързо и ясно да се разграничи от практиката на доминация на политическото над икономическото, на подмяна на икономическото с политическо.

- В анализа на института "Иван Хаджийски" за юли, в който участвате и вие, казвате, че Плевнелиев ще се стреми да въздейства върху предизборната ситуация. Виждате ли в неговите действия заявка за втори мандат?
- Плевнелиев е най-партизираният президент у нас до момента. За съжаление! Защото, ако не беше такъв, то само преди месец бе възможно да се постигне пакет от мерки с широко съгласие, да се избегнат редица финансови опасности. Плевнелиев е поредното доказателство, че може и да си прекрасен човек, но от това по никакъв начин не следва, че от теб става президент. Втори мандат той не може да постигне, а и аз вярвам на Борисов единствено и само по повод желанието му да стане и президент. Борисов би бил по-добър президент, отколкото премиер така, както същото важи и за Сакскобургготски. Но явно засега съдбата ни е по-скоро хора с определени качества да не попадат на място, което не е адекватно за тях.
И още една дума за Плевнелиев - ветото му върху антимонополния и антикартелен закон (поправка в ЗЗК) ще влезе в учебниците в специален раздел "Как президент може да убива интересите на собствената си страна".

Със социолога Кънчо Стойчев разговаря Генка Маркова