Министерството на отбраната (МО) се готви да стартира процес, при който до 2020 г. за превъоръжаване на армията да отидат 1 млрд. лв., а част от тях да бъдат усвоени от българската индустрия. Поредните бомбастични и оптимистични перспективи от страна на военните идват ден след като МО обяви, че има пари само за заплати, че ще се замразява плащането по договори и ще се отложи част от вноската към НАТО.
Оказа се, че седмица след началото на краткия си двумесечен мандат служебният военен министър Велизар Шаламанов вече има концепция за стратегия "България в НАТО - 2020". Въз основа на нея щяла да бъде направена разработка на програма, която "да започне извеждане на несвойствени дейности от МО, стартиране на многогодишни програми за сътрудничество с агенциите на НАТО и ЕС и ключови съюзници в НАТО и активиране на работата с Индустриалния форум". Целта ще е българската индустрия да участва в този процес на превъоръжаване на стойност 1 млрд. лв. в следващите 6 години по прозрачен начин. Сметките изглеждат странни, след като само един от лансираните предстоящи проекти за модернизацията на армията - осигуряването на нов тип многоцелеви изтребител, може да надхвърли 1 млрд. лв. Отделно има планове за покупка на нови кораби, подводници, техника за сухопътни войски. Всяка от сделките е за по няколко милиарда.
Шаламанов е оптимист, че ще се намерят пари за плащането на вноската към НАТО - става въпрос за 15 млн. лв. годишно, като част от тях са платени, отбелязва „Сега". Той обаче нападна предшественика си Ангел Найденов за това, че България не била подготвена за срещата на върха в НАТО. "Това е ключова среща - приключва операцията в Афганистан, има съвсем нова ситуация на изток от нас - Украйна, поведението на Русия с анексирането на Крим, поддръжката на сепаратистите и втвърдяващата се ситуация около отношенията между Русия и ЕС и НАТО", каза Шаламанов. Самият той от 5 години работи в Агенцията по комуникации и информация на НАТО и сега е само в неплатен отпуск.
Шаламанов обяви, че на предстоящата среща на НАТО ще поиска солидарност със страните от алианса, "които да ни помогнат в ключови области като въздушна сигурност, киберотбрана, насочване на повече учения и инфраструктура за подпомагане развитието на оперативната съвместимост на наша територия". В същото време той наблегна, че щял да "търси намаляване на зависимостта от Русия и руски технологии, защото това създава риск в нашата сигурност", а и разходите за поддръжка на самолети, радари и друга техника са много високи. "Те отиват към Русия. Те не помагат за технично обновление на нашата индустрия, не стимулират коопериране на нашата индустрия със западните ни партньори, излизане на един пазар, който е най-големият оръжеен пазар - 900 милиона граждани, високи разходи за отбрана", посочи Шаламанов. Според него разходите за доставки от Русия били не само с висок риск, но и имали "допълнително висок корупционен риск", който МО анализирало. Министърът не уточни какво точно има предвид, но увери, че "това ще бъде преодоляно чрез предложените мерки в националната програма".
