За разлика от повечето видове домашни животни, опитомени от хората, пчелите показват изненадващо разнообразие на генетично ниво, което им позволява да се адаптират към последователните промени след появата им тук преди около 300 хил. години, става известно от проучване, публикувано в неделя.

Медоносната пчела (Apis Mellifera) играе решаваща роля за човешкото общество. Една трета от производството на храни зависи от опрашването на плодовете, ядки и зеленчуци от насекомите. Така че спадът на популациите на пчелите, на което сме свидетели през последните години, (по-специално във връзка с болестите и изменението на климата), има с какво да ни безпокои.

За да се противопоставят по-ефективно срещу това явление, учените се опитват да разберат силните и слабите страни на различните пчелни видове, вписани в техния геном.

Учените са анализирали и сравнили ДНК на 14 вида пчели от Европа, Африка, Близкия изток, САЩ и Бразилия. Те установили около 3000 гена, получени в резултат на адаптиране към различна среда с течение на времето и по-специално свързаните с имунната система, или способността им да презимуват.

"Ние използвахме напреднали техники и открихме високо ниво на генетичното разнообразие сред пчелите. За разлика от други одомашнени видове, отглеждането на пчели изглежда е подсилило генетичните вариации чрез кръстосване на пчели от различни части на света", се казва в съобщението, направено от основния автор на изследването Матю Уебстър, биолог в шведския университет в Упсала (Uppsala Universitet).

"Тези резултати изглежда показват и това, че интензивните кръстосвания не са основна причина за спада на популациите", казва той.

Още по-изненадващо - генетичният анализ показва, че медоносните пчели не са родени в Африка, както се смяташе досега. Изглежда, че те произлизат от древните пчелни видове от Азия, дошли преди около 300 хил. години и бързо се разпространили в Европа и Африка.

ДНК разкрива освен това голямото влияние, което изменението на климата оказва върху размера на пчелните популации в различни моменти. "Популациите в Европа изглежда са намалели по време на ледниковите периоди, докато в същото време африканските популации са се увеличили", казва Матю Уебстър.

Публикувано в британското научно списание "Нейчър дженетикс" (Nature Genetics), изследването "поставя основите за търсене на биологичните механизми, които играят роля в устойчивостта на болести и адаптирането към изменението на болестите, което може да се окаже от жизненоважно значение за опазването на пчелите", заключава той.