Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила, в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо. Това показват данните от проучването на социологическата агенция "Афис", обявени днес.

Прогнозата на социолозите е, че БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила, въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС. Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден, посочват от "Афис".

Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията "Афис" регистрира спад в интереса към предстоящите избори, но към края на кампанията се наблюдава връщане към изходните нива от 50-55% или 3.4-3.7 млн. души.

От тази гледна точка преизчислените в номинални гласове дялове на основните партии са: ГЕРБ - 1,150-1,200 хил. гласа, БСП - 700-725 хил. гласа, ДПС - 470-490 хил. гласа, Реформаторски блок - 240-250 хил. гласа, България без цензура - 220-230 хил. глоса, Патриотичен фронт - 170-180 хил. гласа, АБВ - 155-160 хил. гласа, "Атака" - 150-155 хил. гласа.

Факторът, който може да промени описаната картина е задграничният вот, ако е в стойности над обичайните за парламентарни избори.

При условие, че изборният резултат е приблизително идентичен с прогнозните данни разпределението на мандатите в следващия парламент ще е съответно: ГЕРБ - 84 депутати, БСП - 52, ДПС - 34, Реформаторски блок - 18, България без цензура - 17, Патриотичен фронт - 13, АБВ и "Атака" - по 11, прогнозират от "Афис".

Видно е, че ако това се случи, първо – формирането на мнозинство се очертава като трудна задача, второ – евентуалното мнозинство ще представлява най-малко тройна коалиция, освен ако не се стигне до коментирания напоследък "германски" вариант на широка коалиция между първите две политически сили, показва анализът на агенцията. Картината би се променила съществено, ако комбинация от вътрешни и външни електорални събития и факти не намалят броя на парламентарно представените партии.

Абсолютно сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП и ДПС, а почти сигурни – Реформаторският блок и "България без цензура". Останалите три формации – Патриотичният фронт, АБВ и "Атака" са под риск, макар и в не висока степен, да изпаднат от разпределението на мандатите. При подобно развитие на нещата дяловете на първите пет формации ще се повишат, но това пак няма да облекчи задачата за съставяне на стабилно мнозинство. Единственият вариант, при който може да се постигне такова мнозинство е, ако в парламента се класират само три или четири формации, което обаче е изключително слабо вероятно, коментират от "Афис".

Интригата с преференциите

Данните свидетелстват за неравномерно разпределени нагласи за упражняване на правото на преференциалния вот както между основните партии, така и по региони. Сравнително по-изразена готовност за използване на преференциите декларират избирателите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и "Атака".

Докато първите две формации обаче са коалиции и в тях е налице логично съперничество между съставящите ги партии, високата нагласа за преференции по отношение на "Атака" е изненадваща. От друга страна това е вероятната причина за възходящото развитие на тази формация по време на кампанията, която за пореден път като че ли възкръсва от мъртвите.