На 9-ти октомври отбелязваме Деня на Античната култура. За античност се счита обществото в съвкупност с неговата религия, съзнание, наука, изкуство във годините между 1000 г.пр.Хр. И V-VI в сл.Хр. Но в България е прието, обособяване на историята на тракийската култура, свързано с необходимостта да се акцентира на нейната самостоятелност.
Община Първомай се намира в средата на триъгълник от забележителни антични паметници – градовете Филипополис, Августа Траяна и вила Армира отдавна са станали световноизвестни с артефакти от античността. Затова не е учудващ фактът, че тук се намира и едно от селищата, запазени в най- чист вид от античността – на връх Драгойна. Обектът представлява площ от около 1 декар, оградена с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. В основната си част разсипът е от местни камъни-отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. Местното население е носило белезите на развита културна нация – откритите стила (писалки) говорят за грамотни хора. Те са единствените намерени извън одриската столица Севтополис. Сред откритите артефакти има още фрагменти от местни и вносни керамични съдове, глинени -зарове, прешлени за вретено, пулове и метални -фибули, инструменти, ножове- находки, намерено е и стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри показват, че тук е съществувала металургична работилница.
Забележителен е и пръстенът, намерен до село Езерово. Той е един от малкото предмети не само в България, белязан от тракийската писменост. Макар и неразчетен, за много учени надписът е доказателство, че античното население по българските земи не е било безписмено. Загадка, формула, предупреждение... Каквото и да крие езеровският пръстен, той остава послание, мост от древността до наши дни.
И ако находките на Драгойна и езеровският пръстен са познати и за тях се говори често, две статуи намерени в района между днешния Дебър и Татарево са позабравени от местните. Пазят се в Националния исторически музей. Едната е тяло на жена от II век, намерено до тогавашното, село Дебър към което е прикрепена глава, открита в същия район, но изработена век по- рано. Характерното за тази статуя според някои изследователи е преднамереното счупване на лявата ръка от китката и главата, което се е правело на всички статуи на богини по езическите храмове при въвеждане на Християнството.
Другата статуя е композиция в центъра на която е гладиатор с тежко снаряжение, съдия, загубилия противник и двама музиканти. Тя е намерена в района на античното светилище до Татарево.
В деня на античната култура можем да се чувстваме горди, че загадките и находките около Първомай ни правят наследници на една от първите развити цивилизации. Заставаме стъписани пред мистиката, учудени от нереално дългото съществуване на всички тези забележителни находки и сякаш дочуваме песента на Орфей.... И само иманярските разкопки, отворили рани в земята, ни напомня,т че може би има неща, които безвъзвратно сме изгубили.
Теодора Кирякова
