Владимир Владимирович заспивал с пушка през 90-те
Путин е кратък и ясен: критиката на Запада има просто обяснение - страх. "Страх от мащаба на Русия, от оръжията на Русия, от силата на Русия". Когато пък скандират името му, често съветва привържениците си просто да викат силно името на държавата. Щом чуе виковете "Ру-си-я", на лицето му се изписва щастлива, почти детска усмивка. Отношението му към медиите е доста странно: когато решава да се кандидатира отново за президент, не допуска журналисти в огромната зала от симпатизанти и ги принуждава да гледат ставащото на екрани извън събитието. В същото време твърди, че медиите в страната са напълно свободни и могат да пишат каквото си искат - в противовес на една от най-честите критики към него - че свободата на словото е либерална абстракция, която никога не е разбирал. Вероятно неприязънта му към медиите идва и от една от основните черти на характера му: каквото и да се случва, да не се говори за "криза"
докато той наистина не провери дали е така. Той е от малкото управници, които въпреки огромните разстояния и деветте часови зони се опитва да стига и до най-отдалечените кътчета на Русия. А когато напрежението му дойде в повече, има винаги вариант за бягство - лов на елени в Сибир с министъра на отбраната Сергей Шойгу. Така лекува стреса.
Всички тези сюжети са малка част от "Аз, Путин" - един от най-добрите филми за руския президент, разкриващ както негативните, така и позитивните му черти. Документалната лента е германска продукция. "Путин рядко може да бъде засечен на културни събития - за разлика от западните си колеги. Това не е неговият стил. Вместо това предпочита хокей на лед", разказват от екрана и показват Владимир как тренира сам в зала в покрайнините на Москва, за да подобри ударите си с шайбата.
Путин има двама по-големи братя, с които никога не се вижда - умират, преди той да се роди. От работническо семейство е, отраства с родителите си в единствена стая от 24 квадратни метра. "Моето семейство не беше емоционално. Не говорихме помежду си. Родителите ми останаха заедно през целия си живот, но никога не са говорили за трудности, трагедии, кризи. За тези неща се мълчеше. Те се справяха без разговор. Е, имало е подвизи, трудности, трагедии", разказва за себе си Владимир пред камерите.
"Обичаше сина си, но не искаше той да се разхайти
Майка му беше самата доброта, все се мъчеше да избягва конфликти, скандали", споделя близък до президента пред екипа на документалистиката.
Един от ключовете към характера на Путин е онова, което той казва за спорта. "Като бях малък, играехме на двора. От сутрин до вечер. На 8-9 години всички деца са едни и същи. После обаче други стават по-здрави и по-силни. Не бях от тях. А исках да бъда водач, трябваха ми умения, за да запазя положението си в групата. Така се записах на джудо. Спортът те учи да даваш всичко от себе си за победата. Оформя те. Мобилизира те, фокусира те върху целта. Безценни неща", казва Путин пред немския журналист. А един от силните моменти във филма е реплика на самия журналист, когато припомня твърденията на НАТО, че американските отбранителни ракетни щитове наоколо са насочени не срещу Русия, а срещу Иран. Путин избухва в смях. "Разсмяхте ме, Бог да ви поживи! Сега ще се прибера в добро настроение!", отвръща му Путин. "Радарните и отбранителни системи неутрализират част от наземните ни ядрени сили. Спират ни така. А после западняците идват и ни казват: не бойте се, ние няма да ги използваме срещу вас, ние сме добрите. Погледнете ни в честните ни очи. Ние сме добрите. За това се разсмях! Как да приема нещо толкова абсурдно?", пита Владимир Путин. На най-опасния въпрос - защо прилагал толкова много насилие в Южна Осетия - президентът отговори ясно и категорично. "Платихме висока цена, знам. Но съм сигурен, че ако не бяхме заели твърда позиция, щяхме да покажем слабост - последиците щяха да са ужасни, броят на жертвите много по-голям. Русия щеше да бъде въвлечена в безкрайна поредица от кървави локални войни. Щяхме да станем втора Югославия", твърди Путин.
Не сте роден дипломат казва му журналистът, а Владимир отговаря дори с гордост: "Никак даже."
Филмът пуска откъс и от най-бруталното изригване на президента. Когато журналист го пита на пресконференция дали, водейки война срещу тероризма срещу Чечения, не унищожава и цивилното население на страната, Путин отговаря: "Искате ли да станете радикален ислямист и да ви обрежат? Ще ви поканя в Москва. Ние сме многокултурно общество. Ще ви кажа да ви обрежат, така че нищо да не порасне обратно."
"Аз, Путин" представя и сцена номер едно от кариерата на Владимир Владимирович. Тя е по време на среща в общината в град Пикальово, където работници протестират за забавени заплати. Тогава Путин публично унижи един от най-известните олигарси - Олег Дерипаска. Обвини го в алчност и сравни с "хлебарки" него и собствениците на ударено от кризата тяхно предприятие.
"Направихте хиляди хора заложници на вашите амбиции, на липсата ви на професионализъм - или може би на вашата обикновена алчност. Къде е отговорността на бизнеса към обществото?", казва Путин на заседание, предавано по националната телевизия. Той остро критикува Дерипаска и други двама бизнесмени, заплашвайки ги, че ще им национализира собствеността, ако бързо не решат проблема в града на 270 км от Санкт Петербург. "Подписано ли е от Олег Владимирович? Дерипаска, не виждам подписа ви. Идвайте тук и подписвайте!", казва премиерът и хвърля химикалка на масата. Унижението става съвсем приятно, когато Дерипаска, вече подписал, си тръгва към мястото, а Путин го строява още: "Върни ми химикалката".
A за силата на характера му и за немалката му бруталност научаваме от стари кадри от годините, когато е зам.-кмет в Санкт Петербург през 90-те. Тогава престъпността в града достига небивали граници.
"За всеки убит полицай трябва да избиваме 10 престъпници. В рамките на закона, разбира се. Само така ще им вземем страха", коментира тогава Путин. А негови близки разказват, че в онези години заспивал с пушка до себе си.
