Смятана някога за най-близката до Русия по манталитет източноевропейска страна, България напоследък заема учудваща позиция. София се присъедини към антируските санкции, а нейният президент си позволява открито русофобски изявления в западния печат, пише на сайта си руският Център за политически анализ. Регистриран като средство за масова информация, той посочва, че е подкрепян от ТАСС.

Обикновените хора в България продължават да симпатизират на Русия, но заради надмощието на олигархическите кланове не могат политически да осъществят тези симпатии, обобщава Центърът мнения на руски експерти. Мрежовото издание ги цитира под заглавие "Как българският олигархически елит предаде Русия".

Изданието припомня разразилият се в началото на октомври „истински дипломатически скандал“ между Москва и София. Тогава руското външно министерство „беше принудено“ да излезе с коментар, в който нарече недопустимо изявлението на президента на България за Русия като за „националистическа и агресивна“ държава. Росен Плевнелиев каза това в интервю за германския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

В интервюто си Плевнелиев засегна и темата за газопровода „Южен поток“, като посочи, че България е заинтересована от проекта, но не може да допусне той да се строи в разрез с изискванията на ЕС.

Не внасят оптимизъм в оценката за перспективите за руско-българските отношения и резултатите от извънредните парламентарни избори, състояли се на 5 октомври, пише руското издание, като съобщава, че ГЕРБ ще има най-голямата парламентарна група, печелейки 32,67% от гласовете на изборите, и ще получи право първа да сформира новото правителство на страната.

Според ръководителя на аналитичната служба на Лента.Ру Максим Жаров една от причините за провеждането на предсрочните избори в България е бил отказът на предишния кабинет да отстъпи под натиска от страна на ЕС за „Южен поток“.

Според Жаров липсата на проруски сили в политическата система на страната е особеност на България. „По това тя се различава от Сърбия, където има много обществени движения, които си сътрудничат с Русия и политически партии с проруска ориентация“, казва експертът.

Причината според Жаров е, че "България е контролирана от олигархически кланове, ориентирани по-скоро към ЕС, получаване на европейски кредити и различни помощи".

Според експерта не може да се каже, че българите обичат по-малко руснаците от сърбите. „Просто в България политическата система е устроена по такъв начин, че интересите на гражданите, симпатизиращи на Русия, просто не се взимат предвид“, оплаква се Жаров.

Според него обаче положението може се поправи. "Българите имат все така добро отношение към Русия. Ние самите обаче трябва по-активно да присъстваме в тази страна, да задействаме технологиите на "меката сила", да влияем върху политическия живот" в България, убеден е анализаторът.

Политологът Борис Шмельов пък се оплаква, че България, която е задължена на Русия заради СССР много повече, отколкото Сърбия, застана на страната на Запада за разлика от Сърбия.

"Някои български политици издигнаха навремето тезата, че България може да не бъде съюзник на Русия, но не бива да бъде враг на Русия. Днешното българско правителство и днешният български политически елит за жалост не спазват този принцип", цитира Центърът за политически анализ политолога Борис Шмельов.

По думите на публициста Яков Шустов, който живее във Варна, българският народ обича руснаците по традиция и заради обичайната щедрост на руските туристи, се казва в материала.

"Да, Русия има в България недоброжелатели в управляващите среди и сред една крайно малка група интелектуалци антисъветчици. Това недолюбване обаче е клиширано, подхранва го западната пропаганда от времето на Студената война", изтъква Шустов.

"Като пример за позитивното отношение на българите към руснаците" той разказва, че подарил на свой български познат значка със символите на руската властова партия "Единна Русия", и сега този българин "я носи като орден".

В България се продават и тениски с лика на Владимир Путин, отбелязва руският Център за политически анализ.

„Нито веднъж не съм се сблъсквал с негативно отношение към руснаците, напротив – когато разберат, че съм от Русия, а не от Украйна /уточняват/, проявяват искрено дружелюбие. Макар че особен ентусиазъм няма, естествено“, признава Шустов.

Според публициста отношението в България към „Южен поток“ е сложно, тъй като все още не всички били осъзнали изгодите за страната. „Смята се, че газопроводът ще се строи от чужди компании, предимно от ЕС, а българите ще останат настрани. Сред населението има силно негативно възприятие на ЕС и неговото възможно участие в „Южен поток“ намалява привлекателността на проекта“, казва Шустов.

Като цяло според публициста в България не обичат политиците си, а предишното правителство, смятано за проруско, направи много грешки. Затова и в отношенията между Русия и България според него са възникнали трудности след смяната на властта.

„Черноморската държава преживява последиците от икономическата криза, чийто пик беше през 2012 г., но тук се отнасят предпазливо към всички чужди инвеститори. За съжаление, през постсъветските години руският бизнес не можа да завоюва в България здрави позиции“, казва Шустов.