Кольо Парамов е завършил „Икономическа география“ и „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Финансов експерт и политик. Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-ото Народно събрание. Бивш съветник на премиера Бойко Борисов. Бил е главен ревизор на БНБ.

- От новините и анализите в информационните агенции в последните дни оставаме с впечатлението, че фалитът за КТБ е неизбежен...?
- Още нищо не се знае, защото новина за черната дупка от 4,2 милиарда се възприема твърде противоречиво от финансовите експерти. Поради това в момента ръководството на БНБ е в позиция мат. Те не са в шах, а в мат! Тук се получава един странен парадокс: Ако приемем одита, направен от три международни компании, според който в момента липсват 4,2 милиарда от КТБ, тогава не би следвало да приемаме одитите, които са направени за 2011, 2012, 2013 години. Ако не приемем тези одити, това означава, че ръководството на БНБ е проспало три години. А това означава, че няма никаква гаранция ръководството на БНБ да е работило, тоест - проблемът вече не касае само КТБ, а цялата банкова система. Оттук изводът е напълно ясен, защото се натрупват твърде големи отрицания, които не отговарят на реалността такава, каквато е. 

Абсурдно е, примерно, кредити на предприятия с доказани производствени възможности, с работни места, заетост, с реализация на продукция да се определят като невалидни и да попадат в „черната дупка”! В казуса КТБ има много абсурди, които би следвало да накарат ръководството на БНБ да се замисли много и точно и ясно да види реалната картина на нещата. Ще чакаме резултатът на 30 октомври, когато квесторите ще поднесат по новата схема отчета за капиталовата адекватност на банката, за да направим сравнение между него и сегашния доклад. Аз смятам, че вследствие на определена уплаха и непрофесионална точност квесторите при всички положения ще се замислят много повече, отколкото в началото. Ръководството на БНБ би следвало да изпадне в едно сериозно противоречие, което може да ги тласне към един сериозен размисъл да търсят по-сериозен ход в развитието на цялата АФЕРА. Като казвам афера, искам да добавя, че това е 

МНОГО ГОЛЯМА АФЕРА

И тя е моделирана, структурирана и замислена от дълго време. 

Аз не мога да си обясня един фрапантен факт – април месец ръководството на БНБ предлага на Народното събрание и председателят на бюджетната комисия приема да предложи на парламента премахването на чл. 43 от закона за кредитните институции. Този чл. 43, който е гласуван в парламента, е махнат. По-късно и това е отразено в Държавен вестник в бр. 27. Чл. 43 касае регулацията на надзора и неговата прецизност. Тоест, април месец ръководството на банката предлага на бюджетната комисия един абсурд. Парламентът гласува един парадокс. Така, без да сме влезли в европейския финансов механизъм, ние се отказваме доброволно от един прецизен надзор. Членът е махнат изцяло, закрит е напълно! Той касае работата на надзора, нищо повече. Чрез този съмнителен ход /от страна на БНБ/ се цели да бъдат елиминирани част от правилата на надзора, да не се изпълнява наредба N9 на Централната банка, да се промени класификаторът на кредитите, за да се приеме една нова система на обезценка на кредитите. Нещо, което не е правено досега в България. И сега ние трябва да приемем, че, видите ли, ръководството на БНБ е работило действително точно!...

- Факт е, че одиторският доклад за черната дупка се приема много противоречиво от политици и финансови експерти. Омбудсманът Константин Пенчев заяви: „Не вярвам на нищо за КТБ, защото много ни лъгаха и четири месеца получавахме противоречиви информации”. А директорите на банката заявиха, че докладът е „откровен пасквил”. Да вярваме ли на доклада на квесторите?
- Съгласно практиката на международното доверие във финансовите институции, съгласно всички изисквания в тази сфера, ние би следвало да приемем безкомпромисно резултата на тези доклади. 

Но… 

знаем за побългаряването на част от вариантите в оценката и факта, че има много сериозно разминаване в оценките на определените кредити. Това означава, че не можем да имаме пълно доверие на тези доклади. Знаете, че аз пръв възроптах по този въпрос. Ето, примерно в „Петрол” са инвестирани 200 милиона лева, а неговата истинската цена е 400 милиона. Не може сега това предприятие да се обезцени на 120 милиона и с това рязко да се снижи стойността на този актив и да се намали по този начин, за да се обезцени кредитът, който е на „Петрол”. Оставяме настрана големи предприятия като БТК и другите големи заводи в страната, които са обезценени. Чрез много елементарен план те са подготвени за преразпределяне, цесиране и препродаване на безценица. Тази обезценка, която дава реален шанс да се прехвърлят активи и да се намалява тяхната стойност, ме кара да мисля, че разграбването на банката е умишлено. Стигам до заключението, че перфектността, която аз очаквам от докладите на квесторите, не е тази, която съм се надявал, че може да бъде.

- Това означава, че наистина има огромен интерес да се съсипят банката и бизнесите на Цветан Василев?!
- Точно така, това е замисълът на цялата афера. Това е така, но ние в никакъв случай не трябва да изпадаме в една патологична и елементарна защита на Цветан Василев. Всичко, което е сторено по незаконен начин с погазване и заобикаляне на законите, с неспазване на наредбите, с нефункциониране на контрола, с представяне на неточни отчети… всичко това може да се разкрие, да се докаже и да се накажат хора, които са вършили подобни безобразия. Това трябва да се случи, но в никакъв случай не трябва да преиначаваме истината по отношение стойността на придобитите собствености. В никакъв случай не можем да приемем за нормална обезценката на активите, а докладът - за окончателен и перфектен!

- В медиите вече съветват как да си изтеглим влоговете в КТБ. Хората остават с впечатление, че фалитът е неизбежен и психологически се подготвят да започнат да си теглят парите...
- Знам само, че след излизането на доклада на квесторите на 30 октомври най-нормалният срок за обявяване от фалит е 5 ноември - няколко дни след това. А нормалният срок за започване на плащанията е 20 дни след обявяване на несъстоятелността, тоест - 25 ноември. Обаче! В централата на БНБ вече са водени преговори с Gemcor, ЕПИК и Оманския държавен фон за рекапитализиране и преструктуриране на банката.

Смятам, че ако черната дупка не е перфектно изчислена и е с 3 милиарда по-малко, то аз съм напълно убеден, че ще започнат да се водят активни преговори по възстановяването дейността на банката. Не е логично три международни компании в продължение на 120 дни, двама квестори, двама помощник-квестори и 637 души, работещи в банката 120 дни, да разглеждат 82 договора! Това е абсолютен парадокс! Това е работа цифром и словом за 5 дни! 

- Каква е логиката, защо квесторите бездействат, защо се мотаят?
- Тук изобщо не става дума за мотаене. Напротив – изчакаха сроковете, за да не изплащат лихви и главници. Удължи се времето, за да се докаже, че определени кредити са невъзстановими. А след това се използва наредбата, че ако между 90-ия и 120-ия ден един кредит не се обслужва, той променя статуса си, занулява се.

- Кредитът се елиминира?
- Това означава, че кредитът попада в друга група - в групата на необслужваните кредити, и те го слагат в така наречената 

ЧЕРНА ДУПКА

- Става това, за което и Муравей Радев спомена – колкото по-дълго банката е затворена и не работи, толкова черната дупка расте?!...
- Да, расте! Възможно е на 20 ноември да докажат, че тази черна дупка, вместо 4,2 милиарда е станала 4,7 милиарда.

- Ако съм разбрала логиката ви, черната дупка е резултат от бездействието на БНБ?
- Не от бездействието, а от умишленото удължаване на сроковете. През това време се получи и тази психоза на вложителите и на кредитополучателите - ще има ли банка, кредитът ще се обезцени ли, можем ли да го намалим, защо да го плащаме целия, как може да пропуснем този шанс, този момент... Кредитополучателят чака да види какво ще стане. Колкото се бавят нещата с банката, той при всички положения ще спечели, защото кредитът му ще се обезцени. 

Но зануляването на кредитите всъщност доказа замисъла на ръководството на Централната банка – КТБ да се превърне това, което е сега - 

един уникален батак!

Но аз пак се връщам и държа да се подчертая, че е парадоксално двама квестори, двама помощник-квестори, представителите на банков надзор в БНБ, три международни компании и 637 човека на щат, които са на работа в КТБ в продължение на 120 дни, да се занимават само с 82 компании, с 82 кредита! Това е един уникален лабиринт и търсене на повод да се каже на бялото черно или обратното.

- Доколкото разбирам, цялата тази машинация е съвсем умишлена?
- Точно така! И рано или късно, наред със сериозните нарушения, ако ги има, ще се докаже и умишлената заблуда, в която вкарват българите. Заблудата се прави с единствена цел – да се направи всичко възможно големите инвестиции, които са направени от страна на КТБ, да бъдат елиминирани до безкрайност, за да бъдат разграбени, разхвърляни и придобити от други хора, които имат интерес от реализацията на ГОЛЯМАТА АФЕРА.

- А кои са точно тези хора? Кой точно иска да съсипе КТБ и да придобие на безценица бизнесите на Василев?
- Един Господ знае. Подходът, реализацията на голямата афера и времетраенето й говори за много голям умисъл навсякъде по веригата.

- Доколкото разбирам, управителят на БНБ Иван Искров е зависим от хората, целящи съсипването на КТБ?
- Той не би посегнал на банката за пари. В това съм сигурен на 100%. По всяка вероятност неговата зависимост е друга. В момента не мога да кажа каква е тя и по какъв начин той е склонен да влезе в този водовъртеж, тъй като с една такава зависимост той поставя на карта професионалната си чест, кариера, бъдеще и своята репутация.

- Колко ще струва фалитът на затворената банка на България. Какво ще загубим от тази афера?
- Поддържам становището си, изразено преди 20 дни, което беше потвърдено и от Емил Хърсев. 

Загубата за нас ще е около 10 милиарда

Така желаният, прибързан, подготвян тенденциозно и изкуствено фалит на КТБ може да доведе до срив на цялата банкова система.
Вместо да говорят за фалити, да седнат и да видят по какъв начин могат да се одържавят всички тези схеми на собствености, как може да се запази на 100 % тяхната стойност, защото те имат много сериозна стойност, и как може да се запази относително спокойствие в банковата система, тъй като в момента част от банковото съсловие е вкарано в едно много сложно състояние – как да коментира резултатите от одит и няма ли при тях в един момент да се случи картина, подобна на тази в КТБ.
Когато говорим за одържавяване на банката, това означава, че Цветан Василев влиза в исторически план. Говорим за него в минало свършено време.

- Банката е раздавала милиони и хиляди на магистрати, журналисти, политици… Има и списъци с техните имена?!...
- Напълно е възможно. Ако приемем, че има голямо нарушение, то е точно това. То е наказуемо, защото е разрез с добите банкови практики. 

- КТБ обаче беше три пъти банка на годината?!
- Ето тук е другият сложен въпрос към ръководството на БНБ и към асоциацията на Търговските банки - как са допуснали това да се случи!

- Г-н Парамов, вие имате ли пари в КТБ и познавате ли лично Цветан Василев?
- В КТБ никога не съм имал никакви пари, не познавам Цветан Василев. Нямам никакъв материален интерес да защитавам банката. Нямам зависимости и мога да разсъждавам трезво на глас.

- Тази банка преобърна живота на много хора. След последното решение за нейната съдба се очаква вълна от инфаркти, инсулти…?
- Е, това е вече друга тема. Но мен там ме няма.

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА