Последният кръг от преговори между четирите партии и коалиции в бъдещото управление е довел до значителни промени в програмната декларация, показва сравнение между първия и окончателния вариант, разпространен вчера. Някои от новите текстове отразяват приоритети на АБВ и Патриотичния фронт, а други очевидно са претърпели редакция в резултат на обществените реакции. На най-сериозен "ремонт" са подложени ангажиментите в сферата на съдебната власт, енергетиката и публичните финанси. Кандидат-премиерът Бойко Борисов вчера уведоми президента, че мандатът за съставяне на правителството е успешен. Очаква се днес съставът му да бъде гласуван в парламента и да бъде подкрепен от 137 гласа, осигурени от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. В опозиция засега остават БСП, ДПС, БДЦ и "Атака". Окончателната програма предвижда въвеждане на нов данък - върху операциите на капиталовите пазари, пише в. Сега. Според анализатори зад новоявилия се текст всъщност стои старата идея за облагане на печалбите от борсата. Тя бе подхвърлена от бившия финансов министър Симеон Дянков в края на 2012 г. заедно с куп други спорни идеи, от които оцеля само облагането на доходите от лихви по депозитите. Тогава експерти коментираха, че данъкът ще удари и без това слабата борса. По това време Владислав Горанов - от днес финансов министър, обясняваше, че не разбира защо държавата трябва да проявява особена загриженост точно за капиталовия пазар. Сред новите предложения в областта на публичните финанси е и ограничаването на разходната част на бюджета до 39% от БВП вместо предложените в предходната редакция 40%, които са и максимално позволеният по закон лимит. Орязването на 1% от разходната част би означавало около 830 млн. лв. по-малко разходи за бюджет 2015 спрямо максимално позволеното. Новост в окончателната програма е и предвиденият дебат по цялостната данъчна политика, както и въвеждане на законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика. Не е ясно какво точно се има предвид, защото вече действа подобен закон, приет по инициатива на ДПС. ГЕРБ са склонили на реформи в съдебната система. В декларацията е залегнала голяма част от лансираните от правосъдния министър Христо Иванов мерки - разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска квота, пряк избор на членовете им от магистратите и намаляване на партийната квота в съвета, която в момента е 50%. Иванов предлага още да се въведат механизми за отзоваване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, ако те не се справят с работата си. Иска се и механизъм за обществен контрол върху работата на главния прокурор. Прекратяване на партийната намеса в съда и държавното обвинение, както и подкрепа за спецпрокуратурата, която да работи приоритетно по дела за корупция са други предлагани мерки. Проблемът в случая е, че за голяма част от идеите са нужни промени в конституцията. Довършване на стената по границата с Турция пък е залегнало в програмата за МВР. Тази мярка бе лансирана от сегашния главен секретар Светлозар Лазаров. По негови сметки ще трябват около 40 млн. лв. Концентрация на полицаи в места с висока битова престъпност и видеонаблюдение са сред другите приоритети. Важни промени са претърпели и приоритетите в социалната сфера. Амбициозната задача за нов Кодекс на труда е "спихнала" до "промени в трудовото законодателство". Продължаването на пенсионната реформа е придобило една идея по-голяма яснота - с отсрочка на промените за работещите тежък труд. Първа и втора категория работници ще продължат и догодина да се пенсионират по досегашните условия, а пенсията си ще получават от НОИ. Освен това е записано "съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната". Обърнато е специално внимание на демографския въпрос с обещанието за "приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа". Подкрепата за тридетния модел е допълнена с противоречивото "висок интензитет на подпомагане до трето дете", явно за да се угоди на партньорите. Революционна е идеята за "възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане" - искане, което бизнесът отправя от години. В здравеопазването нов момент е преструктурирането на НЗОК, но липсват подробности в каква насока ще е то. Посочено е, че тя трябва да се превърне не само във финансиращ, но и в "контролен орган от името на осигурените граждани". Вече изрично е записано, че бъдещата национална здравна карта ще има задължителен характер. Почти пълна промяна е настъпила в управленската програма на правителството в сектор енергетика. В част от заложените мерки ясно личат отколешни искания на Патриотичния фронт. Например да се направи комплексен преглед на разходите в сектора, които формират крайната цена на тока, като тези резултати ще бъдат оповестени публично. Това обаче на практика е излишно, тъй като отчетите на държавните и частните компании са достъпни за всеки във фирмените регистри, а и ДКЕВР вече направи по няколко одита на електроенергийните фирми. Програмата предвижда и ограничаване на "вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията". Не е ясно обаче точно кои са "лошите" и как държавата ще се справи с тях, без да наруши пазарните принципи. Ако в първия вариант се предвиждаше анализ за рентабилността и нуждата от бъдещи енергийни мощности, то сега се оказва, че приоритет в енергийната ефективност ще бъде изграждането на нови. Все пак за тях ще се направи анализ и те ще станат факт само в унисон с европравилата. Ще се подкрепят само нови мощности с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции. Икономиката не се "радва" на съществени промени. Новост е единствено създаването на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на държавата от тях след успешното им развитие. Ще се ограничава и рискът при фалит на малки и средни фирми. Ще се насърчава т.нар. втори шанс за предприемачеството. Любопитни размествания са настъпили в културата. Отпаднала е точката за създаване на публична законодателна среда, която да гарантира медийна независимост и плурализъм, прозрачност и публичност на собствеността и контрола върху медиите, както и законова защита на журналистическия труд. Това обещание е отстъпило място на насърчаването на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация. Измененията в регионалната политика може би са по-скоро в сферата на куриозното. Сакар е отпаднал от приоритетите и сега вече на стимули могат да се надяват само Странджа и Родопите. Северозападът е запазил мястото си, но "губи" 1 млрд. лв., обещани в първия вариант. За компенсация е записана поредната стратегия - за българското село.