Прочутият режисьор Стефан Москов и здравният министър д-р Петър Москов имат в родословното дърво баба, аристократка от Белгия
Д-р Петър Москов и Теди Москов имат в родословното си дърво баба, която е графиня от Белгия. Здравният министър и прочутият режисьор, които са първи братовчеди, обаче са се пръкнали от стабилно-присмехулен габровски корен, така че дори не коментират този факт от биографиите си. Защото и без него историята на тяхната династия е достатъчно бурна и симптоматична за строителството на съвременна България.
Д-р Атанас Москов е аристократ по дух и интелект, а неговата съпруга Рене - и по произход. Доайенът на социалдемокрацията и синьокръвната госпожица, завършила социология, се залюбват, докато българинът защитава дисертацията си по международно право в Брюксел. Тогава той е на Христовата възраст и решава, че му е време да се жени. Експертът в юридическите науки и дипломацията вече е начело на социалдемокрацията на Балканите. И понеже е отчаян патриот, дори и не помисля да остане с нежната си половинка някъде из Европа. Води я в България, където е в ръководството на БРСДП, става и главен редактор на вестник "Свободен народ". Отказва да бъде адвокат на Никола Петков. И печели все още мажоритарните избори през 1946-а - и то срещу Георги Димитров. Както се очаква, тази победа променя живота му - социалдемократ номер едно е хвърлен в затвора, а след това и в концлагера в Белене. Семейството му е изселено в Севлиево. Там графинята без проблеми сади зеленчуци в малката градина, за да има какво да сложи на масата. Когато владеещият няколко езика Москов се завръща в родното си място, винаги уважаващите го съграждани успяват да го уредят със служба на писар. Трагедия сполетява Москови - единственият им син умира на 20 от рак. През 1995 г. д-р Москов напуска грешния ни свят, вероятно колебаещ се дали наистина сме тръгнали към демокрация, или всичко е фалш по български.
Професор д-р Иван Москов, братът на Атанас, влиза в хрониките не само като шеф на Катедрата по съдебна медицина в Софийския университет "Свети Климент Охридски", но и като лекаря, извършил аутопсията на Борис Трети по желание на принц Кирил и балсамирал тялото на царя. Именно той подписва бележката "Това е сърцето на Борис", намерена в стъкленицата с органа, погребан в отделно ковчеже. И тъй като докторът е изключително уважаван на международно равнище професионалист, винаги цитират неговата диагноза "инфаркт", когато тече поредната дискусия за смъртта на монарха, за която има различни версии. Но не заради дворцови убеждения д-р Москов отказва да отиде в Катин и да освидетелства руските убийства на полските офицери. Неговият син е д-р Стефан Москов, дългогодишен фониатър в Операта - виртуоз на устната хармоника, пише прекрасни мелодии, но не го приемат в Съюза на композиторите - няма как, с този произход. Четвърти е в света по надсвирване в Италия, носител на първа награда за джазова тема на фестивал в Монако. Още в ученическите години той се залюбва с Рада, не след дълго - Москова. Една от най-големите дами в родния арт пейзаж има съдба, която е не по-малко достойна за сценарии, въпреки че самата тя предпочита детските истории, на които е некороновата кралица през последните десетилетия. Майката на Теди никога не казва не само "никога", но и "не мога" и "не искам". Не помни някога да е имала необходимост от дитирамби, за да пише своите истории. Те са толкова истински, че дори нестабилният й за соца политически статут не може да спъне техния триумф в седмото изкуство. Няма защо да се уточнява, че Рада проектира уж "възрастното" битие в уж детските си сюжети - защото няма ценности и блянове за малки и големи. Нима може по друг начин да се тълкува крилатата реплика "Тате ще ми купи колело, ама друг път" от прекрасния "Куче в чекмедже". Да не говорим за заглавието на "Горе на черешата" - любима метафора на няколко поколения. Само жена като нея може да сътвори книгата "Ние - негероите", в която обръщането назад е без гняв и с разбиране дори на тези, които са донасяли срещу родителите й. Рада е от Габрово. Майка й е видна севлиевка, баща й Стефан - търговец на вино, председател на местната камара. Той попада в Белене, след като съсед го топи, че вдигали наздравици в деня, в който Георги Димитров умира. Така вождът на българския народ още веднъж се намесва в съдбата на неопечалената от неговата смърт фамилия. Сираков се завръща след четири години. Но престоят му в престъпното заведение, естествено, разклаща за дълго психиката му. Семейството се мести в Габрово, където бабата на Теди с диплома за педагог, прави камарчета, за да издържа мъжа си и двете си дъщери. Успява да си намери място в близката фабрика, но отказва да разговаря с човека от Държавна сигурност и я гонят на мига. През това време дядото на Теди, който пък има тапии от България и Германия, започва да изчуква тенекии. Неговата почтеност е пословична, но въпреки това двете му момичета си страдат от етикета "класов враг". Абитуриентката Рада, може би най-интелигентното и начетено момиче в Севлиево, продава хляб във фурната. Някъде по това време има късмета да открие сродната си душа и бъдещ съпруг - д-р Стефан Москов. Иска да кандидатства в Театралната академия - от малка играе и поставя махленски етюди - но си знае, че няма да я допуснат. Затова пък излиза на сцената в севлиевското читалище като истинска звезда. Мести се в София при любимия си и започва курсове за лаборантка. Едва след като Сталин умира през 1953 г., а баща й излиза от Белене, получава разрешение да кандидатства медицина. По време на Унгарските събития през 56-а е изключена за кратко, но после отново е приета в лоното на правата вяра. Разпределението я връща в Габрово - лекува жените в страховит шивашки цех, в който времето е спряло от първата третина на века. Не след дълго се прибира в София и започва като лекар в Младежкия театър. През 68-а мъжът й изпраща нейно стихотворение на конкурс с името на Яворов. И тъй като е от победителите, от издателство "Народна младеж" искат да пуснат от нейните лирики - така се появява сборникът "Между минутите". Петър Увалиев го хвали по Би Би Си - и "мечешката" по родните аршини услуга има последствия. Докато е забранена като поетеса, пише детски пиеси. Неслучайно по-късно е драматург в кукления театър. "Промъкнала се в детската литература", я коментира виден член на Съюза на българските писатели. През 1979-а Иванка Гръбчева я моли за сценарий, защото иска да прави кино за малчугани и юноши - иначе, дори за нея, дъщерята на Митка и Димитър Гръбчеви, няма много възможности да изрече истините от екрана. Но нещата се закучват. Чак през 1982-а легендарният Димитър Петров, който неотдавна навърши 90, снима "Куче в чекмедже". Успехът е феноменален, само тя не може да повярва, че хората търсят билети пред кината. Следват "Горе на черешата", "Здравей, бабо", "Тони", "Разговор с птици", "Госпожа Динозавър". Рада обаче няма навик да се опиянява. За нея семейството е над всичко. Щастлива е от първия спектакъл на Теди - "Някои могат, други - не", който той миналия сезон възроди в столичния куклен театър. Не крие, че понякога се притеснява от характера и темперамента на сина си - но това спохожда и всяка средностатистическа майка. Толерантността и аристократизмът на Рада са пословични - тя прощава не само на децата, но и на грешниците.
Театралът искал да става просяк
Теди е от крушите, които падат под дървото много близко до корена - мъчи се за семестър в Лесотехническия университет, но след това кандидатства във ВИТИЗ. Въпреки че откакто се помни, знае какво се случва зад кулисите. Но великата Юлия Огнянова му разкрива още много тайни за занаята. Още в Академията се жени за Мая Новоселска - уникална актриса с арменска кръв, обречена да бъде определяна за негова муза. След като завършва родната Академия, отива да учи още в римската. Тогава се влюбва завинаги в Ренесанса и неговите гении. Живее в дядовата ръкавичка на Андрей Слабаков и жена му Ернестина Шинова. Там делят едностайното пространство, но не и наема с Владо Люцканов, Стоян Камбарев, Ирина, сестрата на Ерна. Целокупната българска и немска публика е наясно с постановките му, а част от нея и с премеждието на живота му - 45-дневна кома в немска болница, без никакво движение. Теди не желае да се занимава с политика и вече дори не му се говори често и публично за нея, въпреки че е цар на историята. Затова му е ясно още на 10 ноември какво вероятно ще последва - 25 години преход и може би още толкова. Това, разбира се, не му пречи да казва каквото мисли и да пътува, където иска. Защото той е цар и на пътешествията. И още на книгите - чете като луд. Чуди се защо от библиотеките отсъстват "Роб се връща", "Паралели" и "Пред последния жалон", в които дядо-чичо му Атанас Москов разкрива живота и идеите си. Да припомним, че във варненския си спектакъл "Професия: Лъжец" Теди се занимава с "политическите лъжи, с лъжливата ни история, с тъпизма на комунизма и с безскрупулността на днешното време". Занимава се още с невежеството и на духа, и на мозъка, което се насърчава от всяка власт. След съвсем скорошната премиера на "Каквато ме искаш" по Пирандело в Народния, сега Теди работи върху новия си проект за "Зад канала" - "Приятелки мои" по филма на Пиетро Джерми и Марио Моничели "Приятели мои". С отколешния му авер Симон Шварц са я преработили за Мая Новоселска, Светлана Янчева, Христина Караиванова и Албена Михова. Намислил е и нова авантюра да прави театър в Дома на киното - ще превръща в постановки хитове на велики режисьори от екрана. "Родителите ми винаги са били безпартийни. Първият роман на майка ми излезе, когато стана на 80. Антони Дончев прави аранжименти на песните на баща ми за 82-ата му годишнина. Като са ме питали като дете какъв искам да стана, съм отговарял: Просяк! Бил съм певец в хор, фасаден бояджия, спасител на плажа, режисьор в куклен и драматичен театър, в телевизията и в киното. Писал съм сам сценариите си. Не съм изключителен в нито една от тези професии", обобщава Стефан Москов младши.
Иванчо - детето от "Улицата"
Иван, синът на Теди и Мая, не пада по-долу от баш майсторите. Въображението му е развинтено, езикът му е остър. Надали би могло да бъде в друга версия, след като още като почти бебе баща му го снима като акащото в каската момченце в първото истинско постдемократично тв шоу "Улицата" по БНТ. После пък прави отчаян опит да подпали сцената в театър "Ла страда". Порасналият юнак обаче нито за секунда не демонстрира династично превъзходство. За някои е достатъчно само да се подхвърлят имената на родителите му, за да премигват на едро - какво остава, ако се споменат и дядовците, бабите и прадедите му. Няма съмнение, че по родова линия са и мераците му - да иронизира статуквото и да му обърне гръб. Заради това преди време Иван учтиво и любезно обяснява на преподавателите си в НАТФИЗ, че засега няма да зубри за диплома, а предпочита да се пробва в живия занаят. "В изкуството има правила, но не и догми. Документът няма да ме направи нито по-умен, нито по-талантлив. Вярвам, че ще успея", твърди Иван, въпреки че домашните никак не са възхитени от сравнително ранния му радикализъм. Но тъй като снобизмът е изключително чужд на Москови, младият мъж няма върла или друга необходимост от тапия, за да режисира клипове на Белослава, Рут Колева и Алекс Жекова, да снима "Дъното на нещата" с Ованес Торосян, да свика под знамената на естетския бунт верните другари Неделчо Хазърбасамов, Светослав Михайлов, Йоана Бузова и Игор Христов, за да създадат продуцентското и независимо студио Asma. Възпитан от винаги сдържаните извън сцената и екрана Теди и Мая, той не изявява претенции към лидерство. Иска му се работи в тоналността на голямото кино - с философията, романтиката, магическия реализъм, музиката като симфония на интелекта... С всичко онова, което отдавна е превърнало родителите му в непоправими поклонници на италианския неореализъм. Но младши си пада още по "Монти Пайтън", Кустурица и Жан Жьоне. Иван обаче е наясно както с бандите в алтернативния рок, така и с фамилното си дърво. Неслучайно призовава по възможност всеки да погледне извън двора си, защото ъндърграундът и отчуждението съсипват.
Фенът на "Арсенал"
Д-р Стефан Москов, бащата на здравния министър, е син на един от братята на Иван и Атанас. Не се колебае да работи извън столицата - практикува години наред в Перник. Той се жени за Емма, родена в Карлово. Тя завършва архитектура, история и археология, по-късно специализира реставрация в Рим и Париж. От шефския стол в Националния институт по опазване на паметниците на културата влиза на "Стамболийски" 17 като арт министър в правителството на ОДС. Няма съмнение, че за Петър е трудно да остане извън политиката. Роденият под знака на Стрелеца мъж е свободен и действен още от детството си - в пернишкото село Кладница и в Русе, където работи майка му. После завършва Медицинска академия и по стара семейна традиция усъвършенства умения и дарби по света - във Франция, Англия, Испания и САЩ. Както се знае, анестезиологът от болницата "Света Анна" преди десет години е сред учредителите на новата ДСБ. Оглавява предизборния щаб на Синята коалиция, а на изборите през май на 2013-а беше водач на листата от Русе, където постигна изключително висок рейтинг. Твърди, че е влязъл в политиката абсолютно хладнокръвно и рационално. И, разбира се - емоционално. Но това, последното, по-скоро е свързано с родовите блянове по справедливост и заради моралния ангажимент към сина му. Не крие, че през досегашните петилетки, в които се занимава с политика, е имало и доста компромиси, които хич не са му били по душа. Но по принцип не упражнява политическо лицемерие. Затова, като джентълмен по кръв и нрав, не влиза в остри полемики с Лукарски, който е фен на "Манчестър Юнайтед", докато докторът е верен на "Арсенал". Но министърът уста назаем не взима, гледа всички спектакли на братовчед си - понякога със закъснение, слуша от класика до рок.