Промени в Закона за държавната собственост приеха на първо четене в пленарна зала депутатите от управляващото мнозинство в 43-ото Народно събрание, предаде БГНЕС.
Вносител на поправките е служебното правителство на Георги Близнашки, но зад тях твърдо стои регионалният министър в кабинета "Борисов" Лиляна Павлова. Законопроектът касае съкращаване на сроковете за отчуждаване на частен имот в държавна или общинска полза заради "обществено значими проекти".
Законопроектът бе приет с общо 150 гласа "за", 3 "против" и 41 въздържали се. За поправките гласуваха ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, БДЦ и АБВ. От Патриотичния фронт и БСП основно се въздържаха, а "Атака" не участва в гласуването.
Предвижда се възможност при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване, инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила. На практика това означава, че дори и при обжалване за отчуждаване от страна на собственика на имота, инвеститорът ще може да влезе във владение без издаден административен акт и окончателно решение на съда. Според законопроекта строителството няма да спира заради спорове за обезщетението или отчуждителната процедура, като промените засягат изграждането на нови пътища и проекти, които се финансират от националния бюджет или с европейски средства.
Този важен законопроект би следвало да се гледа от постоянна права комисия и съпътстващи комисии, обяви по време на дебатите депутатът от БСП Филип Попов, който бе категоричен, че парламентарната му група няма как да подкрепи поправките дори на първо четене. Променен е начина на уведомяване на заинтересованите лица, предупреди Попов. Той цитира и конституционно решение, според което "предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение преди да е влязъл в сила административен акт е противоконституционно", а освен това сигнализира, че в Народното събрание има становище от заинтересовани от тези промени лица, които имат критики. "Съкращаването на времето не трябва да е за сметка публичността", настоя Филип Попов.
Сериозни критики по цялата процедура на приемане на този закон отправи и Мая Манолова. Тя обърна внимание на факта, че още в първите дни на 43-ото Народното събрание парламентът ударно се занимава с Министерството на регионалното развитие и приема няколко закона, които го касаят. "Вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи", предупреди тя. Мая Манолова сигнализира, че в законопроекта липсва оценка на въздействието и финансова оценка. Ефектите от този законопроект могат да бъдат много сериозни и това как са приключвали предишни дела не гарантира изхода от следващи такива, което е ясно на всеки юрист, каза тя. Не може Закона за държавната собственост да се пипа на парче, защото проблемът е комплексен, каза тя. Мая Манолова припомни, че Конституционният съд (КС) вече е отменял предишни поправки в този закон, а днешният законопроект също е "на ръба Конституцията" и не се знае какво ще се случи при атака в КС. Липсват становища на засегнати организации, липсва финансов анализ, а в зала го няма и министъра, добави Манолова в мотивите си защо няма да подкрепи законопроекта.
Поправките получиха сериозна подкрепа по време на дебатите от страна на лидера на ДПС Лютви Местан. По думите му законопроектът не засяга правото на частния собственик да обжалва обезщетението, което ще получи, а единствено позволява през това проектът да не спира. "С приемането на този закон изпълнението ще продължи, но правото ми да обжалвам и да искам по-висока цена няма да се спре. Ние пак ще стигнем до същия резултат - рано или късно проектът ще бъде изпълнен и моето право на собственост ще бъде защитено с акт на съда", обясни Местан. Според него след приемането на този закон ще се елиминира риска България в условията на криза да губи огромни средства, в това число и средства по европейски програми. Местан все пак призова за промени между първо и второ четене, които да вменят на администрацията задължението да уведомят частния собственик надлежно за предстояща процедура по отчуждаване, тъй като в момента това се случва със залепени листчета и писма до адреси, на които лицето не живее.