СМГ получава само потупване по рамото и бюджет, колкото всяко друго училище
Сега шампионите набират пари за Жаутиковската олимпиада
Благодарение на тях името на България се знае във всички точки на света. Въпреки че са още ученици. Те носят медали от всяко състезание, на което се явяват, а държавата обикновено се отчита с потупване по рамото. Тя плаща разходите само за олимпиадите, на които учениците от Софийската математическа гимназия /СМГ/ участват. За състезания обикновено се търсят спонсори, родителското настоятелство, а нерядко и средства от бюджета на самото училище. Успехите им са на всички. Проблемът как ще ги постигнат - само техен. А бюджетът, с който се обучават таланти, не се отличава от този на всяко друго училище.
Не всеки директор има подобен проблем - да не помни колко са наградите, донесени от учениците му, шегува се Антони Стоянов, директор на Софийската математическа гимназия. Призовете на училището, натрупани с годините, заемат цялото фоайе - и може би не са всичките. Част от бившите ученици също даряват медалите си за изложбата от призове. За жалост хората, които ги печелят, много често заминават за чужбина.
"Държавата финансира участието ни в олимпиади, но за да се представим достойно там, учениците ни трябва да се включват и в други състезания, да натрупат опит. Годишно успяваме да финансираме пътуването ни на пет-шест турнира. Добре би било обаче, ако успеем да изпратим ученици и на поне още два-три", разказва Стоянов. В момента училището търси средства за Жаутиковската олимпиада по математика, физика и информатика, която е едно от най-сериозните международни състезания, с престижа и качеството на основната международна олимпиада. Дори и журито е същото. "Готови сме да изпратим трима математици и по двама физици и информатици", разказва директорът. Дори и в момента на разговора ни тримата състезатели по математика правят контролно, свързано с подготовката им за състезанието. Въпреки че пари все още не са намерени. Другото състезание, за което школото доскоро търсеше спонсори, е в Харвард. От няколко дни обаче училището е
намерило подкрепа в лицето на Мтел
след като десетки гласуваха за каузата му. "Досега по-често сме ходили на подобно състезание, което се провежда в Принстън. Тази година обаче решихме да изберем Харвард. Там са повече китайски отбори, което означава висока летва. Част от изискванията са за бързина, а там китайците са много добри", разказват учителите. Дори и да са само в топ 50, това ще бъде много добро представяне за българския отбор. При това един от плюсовете е възможността българските ученици да бъдат забелязани от американски университети, които да им предложат още на място стипендии за обучение в тях. Поне част от младите математици, които се готвят да заминат, не крият надеждите си да получат подобна оферта. Училището се кани да изпрати осем души - четирима в 11 и четирима в 12 клас.
"Ако държавата имаше възможност да ни подкрепя по-често, щяхме да участваме в повече турнири - тази година например пропуснахме състезание в Пекин поради липса на финансиране", разказва Антони Стоянов.
Разходите били около 28 000 лева
за пътя, участието и престоя. През лятото пък предстои нов тур в търсенето на спонсори - този път за състезания, в които участват малките ученици - от шести и седми клас. Те ще се проведат в Хонконг и Тайланд. "Петокласници не изпращаме, но в шести част от тях вече са готови да се състезават. Това е възрастта, в която математическият талант не просто се открива. Ако не се развива тогава и подготовката започне едва в седми клас, учениците няма да се представят толкова ефективно на международните състезания в гимназията", разказва той. И си припомня един от малкото пъти, когато държавата решава да награди медалистите от състезания. "Излезе преди мен колега от друго училище и започна да говори за своя Драганчо, който от малък проявявал талант и донесъл медал от олимпиадата. Замислих се - а аз откъде да започна, като моите "драганчовци" са 35", смее се той. Един от тях - Румен Данговски, дори стана кръстник на астероид като част от приза си в престижната лятна школа на Технологичния институт в Масачузетс. Дванайсетокласникът Христо Стоянов пък е един от петимата призьори на световния форум, при това единствен в областта "компютърни науки". Христо Венев пък е рекордьор с максимален брой точки от Балканската олимпиада по информатика в Анкара, откъдето училището има златен и сребърен медал. По астрономия отборът донесъл злато и два бронза от Киргизстан. На международната олимпиада по математика в ЮАР трима от учениците на СМГ са в българския отбор и донасят сребърен, бронзов медал и почетно звание.
Международната олимпиада по химия във Виетнам им донася бронз, информатика в Тайван - две злата и едно сребро. Списъкът е дълъг, а би могъл да стане и още по-дълъг, ако учениците имаха възможност да участват във всички престижни световни състезания. Защото името СМГ е вече марка. Директорът по приема в Йейл е идвал само при тях с презентация на университета, редовно ги посещават руски и холандски висши училища. Неотдавна участвали в състезание, чиито призьори могат да се запишат абсолютно безплатно в частен руски университет, който дава много добра подготовка. Все още чакат резултатите от представянето на гимназистите.
"Учениците ни най-често избират Англия за следването си, след това е ред на САЩ", разказва Стоянов. Преди предимство имали Щатите, но напоследък стипендиите там, изглежда, са намалели, и учениците се преориентирали към европейски университети. Въпреки това
имат възпитаници в университети от Бръшляновата лига
Мнозина от тях продължават да поддържат връзка с училището - във Фейсбук има две огромни групи на бивши възпитаници, част от тях се отзовават и при молби за помощ от страна на някогашната си "Алма матер". Един от завършилите, който живее в САЩ, всяка година отделя 2-3000 лева за бившата си гимназия, за да ги похарчи по свое усмотрение. Друг от възпитаниците - Антони Рангачев, който работи в MIT, редовно се връща у нас, за да организира курсове сред учениците в СМГ. Мнозина работят в yahoo, на Уолстрийт, в редица престижни компании по света. По-малко са тези, които се връщат.
