Политиката движи света, а самата политика е движена от онова, което Джийвз, "джентълменът на джентълмена", нарича "психология на индивида".

Марксистите имат много здраве. Не икономиката е в основата на обществото, макар брадатият пророк от далечния 19-ти век да твърди точно това. И че политиката била някаква си "надстройка". Очевидно се е бил омотал в мислите си, точно толкова объркани (според Бърнард Шоу), колкото брадата му.

Че политиката е базата за всичко останало,
това е видно с просто око

Ако политиката (т.е. структурата на властта, контрола и вземането на решения) ти е ОК, то и икономиката ти ще бъде ОК, дори да нямаш грам природен ресурс. Примери: Япония, Холандия, Исландия. Ако политиката ти е безобразна, икономиката ти също ще е безобразна, независимо, дали по цял ден газиш огромни природни ресурси. Примери: Зимбабве, Нигерия, Русия.

По-миналата седмица икономиката на Русия беше, горе-долу, равна на тази на Италия. Миналата седмица беше малко зад Южна Корея и Португалия. На 16-ти декември, "черния вторник", могъщата Русия се оказа подредена, по обем на стопанството, до Полша и... Нигерия; и много назад от световни компании като Гугъл, например.

Какво става и какво има да става?

Според Путин, става това, че "Западът" прави диверсии срещу Русия, за да спре продължаващото нарастване на нейното световно могъщество. Според руската Централна банка, иде реч за "спекуланти", които най-вероятно ще трябва да бъдат издирвани и наказвани. Според видни руски икономически анализатори, става дума за временно съвпадение на неблагоприятни фактори, което, когато мине, рублата ще се върне на "равновесното си ниво" от около 50 рубли за долар; към онзи момент дори "официалният" курс клонеше към 80, а повечето руски банки бяха прекратили продажбата на долари и отпускането на кредити.

Не само в Русия икономистите и финансистите категорично не разбират, какво става. Защото някак си представят, че си имат работа с нещо като Италия. И прилагат съответните мерки и теглилки. Все едно да ти се налага да поставиш диагноза на слон, а да си представяш, че пациентът ти е чихуахуа.

Само политолозите, западни и руски, веднага разбраха, какво става. Както казаха колеги в Русия: "Това е краят. Всичко свърши."

Така е. Защото, ако искаш да разбереш, какво става в Русия – гледай политиката. Там икономика и бездруго не съществува и то – от години.

Позволих си в една средно-дебела моя книга да предвидя, още през лятото на 2008 година, следното:

а) Путинова Русия не може да живее в мир със света; 
и
б) след като влезе в период на войни по своите граници и следователно, в студена война със Запада, Русия ще започне да загива точно по същия начин, по който навремето загина СССР.

Защото за изминалите две десетилетия в Кремъл нищо не бяха разбрали, нито – научили, от собственото си минало.

И завърших пророчествата си от 2008 година така: Путин е убеден, че онова, което прави, възстановява могъществото на империята. Но тъй като той прави точно същото, което правеше и СССР, резултатът ще е точно същият. Вместо да възроди Русия, Путин ще я постави на колене, а може и изобщо да я унищожи.

Ако спрем да си губим времето с взирането в руските "икономически индикатори" (такива няма, защото и икономика – в обичайния смисъл – също няма) и погледнем само политиката, веднага ще разберем, какво се случва, как се случва, защо се случва; и какво да очакваме.

Случи се следното. Окупирайки Крим, Русия, тогава с около 3% от световната икономика (днес клонящ към 1%) избра да се изправи срещу страни, обединени в съюзи, които заедно имат около 50% от световната икономика – и към 90% от световната военна мощ.

Никакъв прочит на ситуацията нямаше как, още тогава, да даде резултат "победа на Русия над всички останали".

И тук иззад ъгъла внезапно изскача "психологията на индивида".

От момента на завземане на Крим се започна онзи танц – между отделно взет диктатор и западната демократична общност – който играят всички диктатори, откак тази общност съществува. Диктаторът (Хитлер, Саддам, Путин и пр.) известно време наблюдава западните лидери. И не след дълго стига до извода, че онова, което вижда, не е просто добро възпитание (а то е точно това) а – липса на мъжественост. Мекушавост. Отсъствие на воля за победа. Меки китки.

И решава въпросният диктатор: я сега да покажа на света какви женчовци са тия "европедерасти" (според бандитския новоговор на кремълските идеолози). И започва да провокира европедерастите – да им се плези, да им показва я среден пръст, я гол задник.

Западните лидери го гледат недоумяващо ("Откъде се взе този плебей?"), но диктаторът си прави следния извод: "Тия си глътнаха езиците от страх пред моята мъжественост".

И решава да им забие шамар, на който – убеден е, тъй като е стигнал до извода, че това не са истински мъже – те няма да отвърнат. Хитлер окупира Австрия и западната част от Чехословакия. Саддам Хюсейн си прибира Кувейт. Путин окупира Крим и "под прикритие" – източната част на Украйна.

Западните лидери, разбира се, веднага вадят пръчката и моркова: ако ти престанеш да безобразничиш, казват на въпросния диктатор, ние ще ти дадем еди-какво; ако обаче продължиш – ще те праснем.

"Ха!" казва си диктаторът. "Защо да им вземам подаръците, след като след малко ще мога да взимам всичко, което аз си реша. Защото съм истински мъж. А да ме праснат – тия ли женчовци? Мен?? Ха!! И изобщо – щом си дават труда да преговарят, значи ги е страх..."

И продължава да безобразничи.

Междувременно, западните лидери се чудят, как да го набият, но така, че да не го унищожат лично – да му оставят пътечка за отстъпление така, че да му помогнат да запази достойнството си.

На този етап диктаторът усеща,
че зад ъгъла се събира жега 

– все пак диктаторите, макар и глупави, не са пълни идиоти. Но гледайки, как му оставят пътечка за отстъпление, се хваща за сламка: "Аха! Тия все пак не могат да ме унищожат! Наистина ги е страх..." – и продължава да безобразничи.

Накрая идва часът на разплатата – мигът, в който Западът, за да възстанови някакъв ред и запази своето достойнство, нанася удара. Хитлер беше унищожен с война, Саддам – също. СССР беше унищожен с икономика.

В момента Русия също е унищожавана с икономика

по абсолютно същия начин: Западът подреди нещата така, че да съвпадне период на рязко падане на цената на нефта (от чийто износ единствено живее Русия) с необходимостта Русия да харчи средства, каквито няма. Но – както и в случая със СССР – капанът е сглобен по такъв начин, че Русия да няма друга възможност, освен да продължи да харчи – докато не банкрутира.

Сглобката на този капан е около 30% западна хитрост и 70% руска (Путинова) глупост. Как ще свърши всичко – това беше ясно от поне една година.

Така беше и със СССР. Тогава банкрутът доведе до превръщане на 15-те републики на СССР в самостоятелни държави. Сега, след разпада на руската икономика, неминуемо ще последва разпад на властта и оттам – реалната възможност отделни "субекти на федерацията" да обявят независимост от Русия.

Татарстан, Дагестан и Чечения 

не изглежда, да са далеч от този момент; най-вероятно има и други, които още не са се заявили.

Когато дойде моментът на истината, диктаторът чак тогава решава да се договаря. Хитлер непрестанно побутва Чърчил да влезе в преговори, на което Чърчил отговаря със студено презрение; когато край Берлин се затяга обрачът на съюзните армии, висши нацисти се опитват да договорят сепаратен мир с Англия и САЩ. Саддам се опита да стигне до някакви вътрешноарабски договорки против САЩ. Не стана.

И с Русия няма да стане. Наистина, в последната седмица Русия отстъпва по целия фронт на украинската криза – но вече е прекалено късно. Тя няма как да "продаде" изгодно – не и след "черния вторник" – новите тези на външния министър Лавров, че:

а) Русия не подкрепя нито присъединяването на Донецк и Луганск към Русия, нито битуването им като самостоятелни държави, нито дори – оформянето им в някакви федеративни единици към Украйна;

б) украинският президент Порошенко (същият, който досторо за Кремъл беше фашист и агент на ЦРУ) е много добър човек и единствен гарант за светлото бъдеще на Украйна, за което Русия щяла да помага.

Късно е, либе, за клюква... 

Ако тези неща бяха казани само 10 дни по-рано, най-вероятно изобщо нямаше да се стига до сегашния икономически погром в Русия. Но тогава, 10 дни преди "черния вторник", Путин все още беше убеден, че в лицето на ЕС и САЩ (дори – и НАТО) си има работа с еврогейове.

Изведнъж, като Хитлер и Саддам преди него, руският президент разбра, че западните лидери не са женчовци. И че ако ги ядосаш достатъчно, пускат надписа: GAME OVER.

Евгений Дайнов, Дневник