Тази нощ в 1 часа и 3 минути започва астрономическата зима над България или така нареченото зимно слънцестоене (23:03 по Гринуич). Слънцестоене се нарича този момент от въртенето на Земята около Слънцето, когато настъпва най-краткият ден или нощ. Във всяка година има две слънцестоения - едното е през лятото, другото през зимата. В северното полукълбо зимното слънцестоене е на 21 или 22 декември и тогава е най-краткият ден на годината и най-дългата нощ. В южното е точно обратно. Тогава слънцето се намира над тропика на Рака.

За времето на лятното слънцестоене е известно, че е било повод за орфически или тракийски ритуали. За зимното се предполага, че е това е било време на студ и мрак, време на тъмните сили и все пак е отбелязвано като моментът, в който слънцето побеждава тъмнината и започва да расте дава повод да се чества кръговратът, прераждането и обновяването.

В древността един от най-важните ритуали е бил запалването на огън на открито. Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда в деня на Зимното слънцестоене. Навсякъде се окачат светлини, които имат за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж.

На днешно време денят е подходящ да украсите елхата – вечнозелено растение, което ще бъде символ  на вечния кръговрат и победата на светлите сили.

 В българската традиция зимното слънцестоене е в основата на Игнажден и обичайните пророкувания на този ден за късмет, за плодородие и любов. 

Теодора Кирякова