С президента на КТ "Подкрепа" разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
Още акценти:
Отказвам се от политиката, защото опустошава душата
Опасявам се от етнически конфликт у нас
2 са големите грешки на СДС - не направи структури и не изчисти идеологията
Ще сме първата страна, на която НАТО ще наложи мониторинг
- Д-р Тренчев, разбунихте държавата на срещата си с премиера Борисов, на която прекроихте пенсионната система с хастара навън.
- Говорихме за много неща с премиера. Обсъдихме криминализиране на укриването на осигуровки. Говорихме за хората в униформа. На пръв поглед те са еднакви, но всъщност не е така. Едните дремят в кабинетите и
само се чудят коя секретарка да закачат
и колко кафета да изпият, за да не им се разлупа сърцето, а другите обикалят като малоумни по студа или ходят на мисии, от които може и да не се върнат. Тези, които са на терен, трябва да се пенсионират рано, а тези, които дремят по кабинетите - много по-късно. Идете в базата на МО до "Пирогов". Там полковници се пенсионират рано, вземат заплати накуп, след което продължават да работят в очакването си да отдадат живота си за родината. И спират достъпа на млади офицери. Тези стари полковници, в чиито кратуни още гърмят залповете на "Аврора" и са с мисленето на московската "Фрунзе", е крайно време да минат назад и да пуснат младите. Защото те телом са в НАТО, а духом - във Варшавския договор. Това не може да продължава, защото на нас никой не ни вярва и ще бъдем първата страна-член на НАТО, на която НАТО ще наложи мониторинг.
- Ами?
- Да. Това се обсъжда много сериозно в Брюксел. И нашите го знаят.
Но да уточня, че
няма подписан меморандум за пенсиите
Има само текст, под който са имената ни - моето, на Пламен и на Бойко Борисов, който е само обсъден. На разговора бяхме Горанов, от "Подкрепа" - двамата с Митко Манолов, Пламен от КНСБ и Менда Стоянова.
- И чак накрая се е появил социалният министър Калфин?
- Да. И той в общи линии се съгласи с това, което бяхме говорили. Защо дойде накрая, не зная. Има два модела за пенсиониране - солидарния, който се прилага още от времето на Ото фон Бисмарк и по който работи общо взето цяла континентална Европа, и т.нар. капиталов модел, при който всеки от нас, по-скоро работодателят му, прави вноски и се знае, че по неговата партида има толкова и толкова пари. А едни хубави хора са поели ангажимента тържествено да управляват тези пари, да ги влагат изгодно и да ги увеличават.
- Но ви притеснява, че върху тях няма контрол?
- Уж има форма на контрол - т.нар. попечителски съвети, чиято роля се изразява в това да се съберат един път годишно на скромен коктейл, да
пият по чаша вино и кой откъде е
Защото не са платени. Да видим следната хипотеза: момиче ражда първото си дете, има право на 2 г. да го гледа. През това време никой няма да внася нищо за нея в капиталовите фондове. Ако направят и второ дете, което е рядкост в България, още 2 г. никой не внася за нея. За трето не говоря - то е приоритет на едни весели хора, които нищо никога не внасят, само ползват и които от време на време бият доктори. Втора хипотеза - губите работата си. Държавата ви дава някой лев известен период, търсите работа. През това време вноски няма. Когато теглят чертата, ще се окаже, че имате малко парички в този капиталов фонд.
- Какво е според вас най-доброто решение?
- Ние казваме: "Хора, ограмотете се!" Има работодатели, които не внасят или внасят недостатъчно. И утре чичо миньор, като си види партидата, че за сума ти години в нея има 1500 лв. и че трябва да му дават по 20 лева на месец, ще издивее. Защо на този човек да не му позволим за реши да отиде в НОИ? Запомнете ми думата, когато се наложи вече да започнат да плащат, частните фондове ще искат да бъдат национализирани. Защото си дават сметка, че няма да могат да плащат.
- Стигна се обаче до парадокса опозицията да подкрепя ГЕРБ, а коалиционните партньори да са на нож за фондовете.
- Отвратен съм, цялата работа е "Дайте сега да видим, та после да ни дадат някой лев".
- Политиците очакват нещо от фондовете?
- Ами те ще си намерят начин да им се отблагодарят. Всеки гледа да се спаси в схема, да вземе някой лев.
- Говорите, сякаш не сте в политиката.
- Искам да се оттегля от политиката. Аз съм човек на науката. На конгреса през февруари ще стана на 60 г. От 26 г. съм в тази дандания. Политиката е занимание, което никога не съм искал, но по стечение на обстоятелствата ми се наложи да се занимавам. Никой не може да каже, че не съм бил добър лекар - напротив, имах блестяща кариера. Просто до 2000 г. вярвах, че тази държава може да се промени.
- А от 14 г. не вярвате?
- Не вярвам. Ние сме войнстващи индивидуалисти, което е възможно най-погрешното нещо в държава с проблеми. Няма шанс да се тръгне наникъде. Категоричен съм - не желая повече да се занимавам с политика. Тя опустошава душата ти. Идва момент, в който казваш: "Отделни битки печеля, но губя войната." Не мога да удържа напора на хилядите измамници. Спра 2-ма, 3-ма, 10-има, другите се промушват.
- Един от бащите на СДС сте. На 25-ия рожден ден на партията казахте, че сте останали малко, но истинските...
- Това, че съм един от 7-те основатели на СДС, е исторически факт. Както и че не съм казал една дума срещу СДС. Продължавам да гласувам за СДС, каквото и да е тяхното състояние. Ако щете, гласувам за една нереализирана мечта, но не съм изменил на принципите си. СДС винаги е имал два големи проблема. Едни бяхме по-радикални, други - по-съглашателски настроени спрямо комунистите. Но не се изчистиха две неща - първо, не се работеше както трябва, за да се създадат структурите, които да могат да се противопоставят на комунистическата армия.
Ограничихме се до създаването на отделни партизански групи
Второ - не се изчисти идеологията.
- И се отказвате заради политиците? А хората на кого оставяте?
- Нежеланието на хората да се борят също убива. Помня БДЖ с почти 80 000 души. Оттогава единственото, което виждам там, е съкращаване. В момента са 20 000, заедно БДЖ и НКЖИ. Сега предлагат да съкратят 2000 и към момента реакцията е изчакване, защото всеки си казва: "Дано да не съм в тия 2000." Но нали, ако не си в сегашните, със сигурност ще бъдеш в утрешните 2000? Вместо тези хора
да спрат за 2-3 дни влаковете
- няма кой да им излезе насреща, не желаят да отстояват правата си. Желанието да се спасиш индивидуално, без да се интересуваш, че другият около теб загива, е това, което най-много ме потиска и отвращава. Ако зная, че тези хора са искрено решени, отиваме и лягаме на линиите. Не са. Спират ме по улиците: "Докторе, направи нещо!" - "Хайде ставай и да отиваме да се борим." - "Абе ти знаеш там какво да правиш." Друг идва: "Да хващаме калашниците!" Казвам: "Хубаво - калашници дал Господ, населението е въоръжено до зъби. Ставаме и почваме. Кого ще утрепеш?" И - пълен блокаж.
- Зная, че и вие сте въоръжен.
- Естествено. Но единият иска да трепе един, другият - друг. Нищо не може да стане. Не може да стане и въстание. Ако тръгне размирица, тя ще е от отчаяние, а не за идея или за кауза.
- Разбирам, че изключвате размирици?
- Не, напротив. Дори в етнически план те са твърде вероятни. Искрата може да пламне единствено по някакъв етнически признак, а не по идеен, което е още по-страшно. Защото етнически веднъж започне ли се, няма спиране. Подобни пожари се гасят с десетилетия. Когато една нация е безумно изнервена от мизерия, е чиста случайност кой ще взриви бомбата. Войни са почвали от една сватба. Много притеснен съм и си давам сметка, че каквото и да правя, не мога да спра нещата. Затова си казвам, че може би ще бъда по-полезен, като се върна в науката. Аз от години бягам при нея в свободното си време.
- Какво точно правите?
- Имам приятели, с които не говорим за политика, а правим наука, експерименти. Спорим, дискутираме, пишем формули. Колкото и да е странно, имаме много добри резултати. Това не е тази натоварваща безперспективност, каквато чувствам в политиката.
CV
Роден е на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора
Завършил е медицина в София и е преподавал във ВМИ - Стара Загора
На 16 януари 1988 г. бивши политически затворници, сред които и той, създават първата опозиционна организация у нас - Независимото дружество за защита правата на човека. Д-р Тренчев е инициатор и основател на първия опозиционен синдикат - Конфедерацията на труда “Подкрепа”, който учредява навръх рождения си ден през 1989 г. Той е и един от основателите на СДС. През 2005 г. е награден с орден “Стара планина първа степен” по случай 50-годишния му юбилей и за заслугите му в обществения живот