- Какъв знак носи годината, която изпращаме, г-н Александров?

- Знакът на несигурността, недоверието и депресията. Ние отдавна загубихме доверие в държавните институции и системите за социална сигурност и се научихме да разчитаме само на себе си. Катастрофата с КТБ, която всички определят като събитието на 2014 г., ни показа колко крехки и уязвими са пазарните институции в корумпирана среда. Животът на българина все-повече изглежда като самотна и тревожна борба за оцеляване в един все по-непредсказуем и враждебен свят. Това е депресиращо откритие.

- Чия и каква диагноза е катастрофата с КТБ?
- Аз бих определил диагнозата като култура на имитация на всички нива. Имитация на капитализъм, на либерализъм, на законност, на държавност. В тази игра на имитация всички страни участват доброволно, макар и не докрай осъзнато, но накрая 
мнозина
се оказват
прецакани,
а малцина -
облагодетелствани При играта с нулев резултат връзката между измамника и измамения е по логиката на пирамидите - всеки се надява да бъде от страната на спечелилите. Въпросът е дали сме в състояние да играем игра с положителен резултат, при която всички печелят - доколко в нашата общност изобщо е възможна честна игра, почтено договаряне. Това е въпрос от полето на етиката и културата, не просто на така необходимата реформа в правосъдието.

- Вярвате ли, че след толкова голяма съпротива може да се случи пробив в реконструирането на съдебната власт, така че да заработи по нормален и ефективен начин?
- Може, но само ако реформите получат подкрепа отвътре, от почтената и професионална част от магистратурата. В момента съдебната система е под обсада и реагира защитно. Донякъде с основание, защото голяма част от пороците са привнесени от политическата власт, която произволно кадрува в съдебната. Ние сме опасно близо до това да превърнем съдебната власт и особено прокуратурата в изкупителна жертва за провала на цялостния модел на корумпирано управление, което се установи в епохата на прехода.

- Преживяхме пореден парламентарен вот и избори за евродепутати. Имате ли усещане за някаква демократична еволюция у нацията по отношение на властта, която тя избира?
- Да, има плаха еволюция и в двата полюса - активно, макар и малобройно гражданско общество, което 
реагира
мигновено на
перверзиите 
на властта, 
и една по-смирена или просто по-уплашена политическа класа. Политиците осъзнаха колко силна е гражданската позиция и се научиха да се съобразяват с нея, дори се опитват да я практикуват в политическите си роли. Радан Кънев например често се държи като протестиращ човек в парламента и понякога това дава резултат, като в казуса с пенсионното осигуряване.

- Доколко е устойчива тази тенденция? 
- Доколкото при толкова сложна коалиционна конструкция не е възможно властта да се упражнява самонадеяно и арогантно, без да се отчитат противоречивите интереси, ценности и идеологии, които са представени в този пъстър парламент. Това е голямо изпитание за лидерството на Борисов, с което той се справя изненадващо добре. Стои убедително и стабилно в новата си роля на консенсусен и обединяващ лидер и това видимо му харесва. Нещо повече - никой не му оспорва лидерството, когато го практикува по този начин.

- Но скандалите продължават.
- Да, и слава богу. Изглежда, нормализацията в България минава през перманентен скандал. Забележете, че скандалите имат коригиращ ефект върху властта, като я връщат в правия път, колчем се опита да излезе от коловоза и да хлътне в дерето. Конструктивният скандал е принос към демокрацията, който дължим не толкова на зависимите медии, колкото на гражданското общество и парадоксално - на Реформаторския блок. След поредица от вътрешни кризи и сътресения блокът не само оцеля и влезе в управението, но доказа, че противоречията, конфликтите и скандалите могат да имат оздравителен ефект.

- Какво направиха за хората и какво - не, двата кабинета, които ни управляваха през 2014-а, и третият, който в момента е на власт, за да заживеем по-добре?
- Най-доброто, което направи кабинетът "Орешарски", е, че подаде оставка. Заслугата на кабинета "Близнашки" е, че даде надежда за промяна и проведе нормални избори. А най-големият успех на кабинета "Борисов 2" е, че изобщо се случи. Той 
започна с
летящ старт 
във външнополитически план, възстановявайки, доколкото е възможно, доверието към България в Европа.

- Какво спечели и какво загуби България от спирането на "Южен поток"?
- Не съм експерт в тази област, но мисля, че Путин ни направи услуга, като обяви в Анкара края на "Южен поток" и назидателно посочи какви ужасни загуби ще претърпим поради съобразяване с Европа и САЩ. Той подаде топката на Борисов, който по това време се оказа в Брюксел и успя да отиграе ситуацията в наша полза. В този контекст България вероятно ще минимизира загубите поради щастливо стечение на обстоятелствата, въпреки обърканата си и непоследователна политика в енергийната сфера.

- Не можеше ли да се намери някакъв друг обединител на хората през 2014 г. освен жестоките природни бедствия, които ни сполетяха?
- Всъщност българинът живее в непрестанно бедствие. Оцеляваме, като мобилизираме архаични механизми на солидарност в криза. Като обикалям страната, забелязвам как с изчезването на парите постепенно преминаваме към натурална икономика и обмен - един предлага прасе, друг ракия, трети кисело зеле...
Малко като
"Петрол срещу
храни" сме...
В крайна сметка за всеки ще има по малко прасе и винце, за да посрещне Нова година. Ние умеем да сме добри и задружни в режим на бедност. Но за да има просперитет, трябва да се научим как да сме солидарни в успеха, а не в провала; как да подкрепяме активните, предприемчивите, двигателите на развитието. Общество, което мрази богатите и им завижда, наместо да ги следва, е обречено на бедност.

- Смятате ли, че българските политици разбират истинския мащаб на демографската криза за държавата?
- Българските политици са под натиск да решават ежедневно възникващи кризи и им е трудно да мислят в категориите на дългосрочни политики, каквито изискват демографските проблеми. При това картината е силно изкривена от паниката около променящия се етнически баланс в страната, подклаждана от националпопулизма. Противно на популярната теза, че България се "циганизира", ние продължаваме да сме едно от най-белите общества в Европа. За жалост, сме и едно от най-бедните и зависимите от държавна подкрепа и тъкмо за това сме толкова чувствителни към малцинствата, имигрантите и бежанците. А овладяването на демографската криза предполага непопулярни реформи в сферата на образованието, социалното дело, семейната и данъчната политика, икономическото и регионалното развитие.

- Каква ще е 2015-а за българите, как си постлахме през изминалата година?
- Много лошо си постлахме. Постелята я пропихме и проиграхме и сега ще спим на гол под, докато съберем пари за нова. Поне успяхме да заковем дупките по покрива, което е добро начало.

Със социалния антрополог ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ разговаря Мила Гешакова