В дните когато думата „карикатура“ фокусира върху себе си цялото обществено внимание, своя изложба със стари и нови творби, осмиващи социални и политически недъзите подреди Атанас Забуртов. Съвпадението е случайно. Творбите си нарича „Графикатури“ - графични карикатури. Някои от тях преди година са били във фоайето пред кабинета на кмета. Тогава изложбата се е казвала „Под носа на кмета“

Забуртов не е професионалист, но да рисува на злободневни теми е негово хоби от много години. По професия е медицински работник, сега вече пенсионер. Останало му свободно помещение и решил да го запълни със свои творби. „Чакам да се постопли и ще поканя хора от читалището, от общината, колеги и ще направим официално откриване“ А до тогава продължава да рисува. Не е подминал и събитията в „Шарли Ебдо“. Една от последните му карикатура изобразява стрела от молив и „Бог с нам“ срещу истинското оръдие и „Аллах е велик“. А най - новата е от днес и показва беззъбото ни общество, което само лае без да хапе когато някой цинично се гаври със светини какъвто е християнският кръст, на празник какъвто е Богоявление, а като причина за всичко това изтъква толернтността, социалните помощи, интеграцията.

От много години рисувам – казва Забуртов и признава, че когато е бил млад се е случвало да бъде привикван и наказван заради критиките и сарказма, които са били послания на творбите му. Преди години иронията си е изливал в епиграми и стихове.

Вдъхновявал се е от Илия Бешков, но няма кумири. Темите не си ги избира, а му ги подсказва случващото се около него. И както няма любима тема, така и не може да избере любима творба. „Те са като мои децата , не можеш да кажеш кое обичаш повече“.

А между карикатурите му откриваме и политическа сатира, и на тема здравеопазване, има такива, които осъждат различни пороци. Там са и тези, с които той протестираше срещу църковната камбана преди година, когато този въпрос беше на дневен ред. Много ни хареса карикатурата, изобразяваща здравната пътека като връзка между Здравна каса и гробищен парк.

Атанас Забуртов няма поставена табелка "Je suis Charlie" както направиха мнозина, но има своя позиция и чрез карикатура успява да я представи. Той самият приема работата си като "Шарли Ебдо" в мащабите на Първомай без излишна скромност и се гордее, че прави всичко това без да му е поръчано, на собствена съвест.

Желаещите да видят изложбата могат да се отбият по улица „Никола Вапцаров“ №13.

Теодора Кирякова