Радикалният духовник Абу Хамза беше осъден на доживотен затвор за тероризъм в САЩ на 9 януари тази година |
Разследването на атаките в Париж миналата седмица проучва възможната роля на ислямиста Джамел Бегал, за когото се подозира, че е запознал атентаторите и ги е насочил по пътя на радикалния ислям, пише "Ройтерс".
Адвокатът на 49-годишния алжирец отрича той да е замесен в атаките, но източници от съдебната система описват пред "Ройтерс" как двама от стрелците са се запознали с него по време на съвместния им престой в затвора през 2005 г. и са продължили да поддържат контакт с Бегал след това.
"Бегал е същината на делото", заяви източник, близък до разследването, което във вторник е претърсило килията на Бегал в строго охраняван затвор в град Рен в западна Франция, където той излежава присъда по несвързано дело.
"Той е магьосник, прелъстител", каза Луи Каприоли, заместник-директор на отдела за борба с тероризма на Франция от 1998 г. до 2004 г.
Едва седмица след атаките срещу сатиричния вестник "Шарли ебдо" и еврейския магазин, при които загинаха 17 души, френските власти преглеждат пропуските в сигурността и разузнаването, за да установят как биха могли да предотвратят атаките.
Фактът, че всичките трима убийци и техните връзки с Бегал са били известни на органите на реда в продължение на години не е останало незабелязан. Правителството призна "пропуски" в разузнаването и започна да преразглежда процедурите за освобождаване от затвора.
На този етап основните въпроси пред разследването са как двамата братя Куаши и Амеди Кулибали са подготвили плановете си и дали изявлението на "Ал-кайда на Арабския полустров", че организацията е отговорна за атентатите, е достоверно.
Хиляди страници от френски съдебни документи за сблъсъците със закона на тримата, до които "Ройтерс" е имал достъп, хвърлят светлина върху седемте месеца, когато Бегал, Кулибали и Шериф Куаши са били заедно в затвора и как те са се срещнали отново 5 години по-късно.
Симпатичен, но заплашителен
Бегал е роден през 1965 г. в Алжир и след като завършва училище се мести във Франция през 1986 г. Получава френско гражданство седем години по-късно.
В края на 90-те години на 20 век живее за кратко в Лестър и Лондон във Великобритания. Често посещава джамия във Финсбъри парк в Лондон, където в този момент проповядва радикалния духовник Абу Хамза.
Абу Хамза ал-Масри беше осъден на доживотен затвор за тероризъм в САЩ на 9 януари тази година.
Навлизайки все по-дълбоко в радикалните кръгове, Бегал прекарва известно време в тренировъчен лагер в Афганистан през 2000 г. и е арестуван година по-късно в Абу Даби. Той твърди, че е бил измъчван там, преди да бъде екстрадиран обратно във Франция.
Във Франция е осъден за ролята си в група, стояща зад неуспешния заговор за взривяването на американското посолство в Париж през 2001 г., и е изпратен да излежава присъдата си в затвора във Фльори, където към него ще се присъединят Куаши и Кулибали.
В психологически профил, Бегал е описан като "изкусителна фигура", "симпатичен, но заплашителен". Съдебни източници заявиха пред "Ройтерс", че той е изградил "малка група от вярващи", които са били очаровани от неговата известност и религиозни знания.
"Той има талант да убеждава в правотата на своята кауза", казва Каприоли. "Всеки, който влезе в контакт с него няма как да не стане по-радикализиран."
Тримата прекарват заедно няколко месеца в затвора, след като Шериф Куаши е осъден за набиране на членове на терористични клетки, а Кулибали излежава присъда за банков обир.
Кулибали е потвърдил след това пред следствието, че е станал близък с Бегал, докато в същото време се наблюдава очевидна промяна в характера му.
Съдебни източници твърдят, че в този момент "тихият, весел и учтив" 22-годишен мъж започнал да изразява радикални ислямистки идеи.
Неефективна изолация
Като известен терорист, Бегал е бил поставен в изолация - факт, потвърден пред "Ройтерс" от Халил Мерун, бивш мюсюлмански свещеник в Фльори.
Министерство на правосъдието на Франция също твърди, че Бегал винаги е бил държан далеч от другите затворници. Но охраната на затвора и други източници от наказателната система признават, че пренаселеността и заетостта на охраната осуетяват подобни мерки.