Предвижда се въвеждането на нов модел на данъчната политика в страната. Това е записано в програмата за управление на правителството, която беше одобрена от Министерския съвет в сряда. В документа е записано, че ще се направи цялостен анализ на сегашната данъчна политика, ще се изготви оценка за въздействието на новия модел върху приходите в бюджета, икономическото развитие, инвестициите и заетостта. След това ще има обществен дебат. Повече подробности обаче – какво ще се промени и защо се налага, няма.

Противно на това финансовият министър Владислав Горанов обяви във вторник, по време на деветата среща на бизнеса с правителството, че има големи резерви в събираемостта на приходите и едва след като те се изчерпят, може да се мисли за промяна на данъци и осигуровки. "Смятаме, че моделът на данъчната политика е добър и ако има структурни причини за неговото преразглеждане, те трябваше да се случат в момента на криза. Сега няма преки поводи да се бърза за преразглеждане на модела", обяви тогава Горанов.

Както се и очакваше, в управленската програма е записано създаването на единна приходна агенция, което означава, че Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" ще се слеят. За целта първо ще бъде написана концепция. В средата на ноември в телевизионно интервю финансовият министър Владислав Горанов обяви, че сливането ще се направи максимално бързо. "Но не на всяка цена и не без анализ как ще се отрази това на работата им", уточни финансовият министър.

Той увери, че уволнения в двете структури заради сливането няма да има. "Ако някой си тръгне, то ще е заради лоши практики, а не заради обединението. Има системи за атестации. Няма да има освободени по "политически" причини", каза още Горанов тогава.

В програмата е записано още, че ще се разработи национална стратегия за борба с митническите, данъчните и осигурителните измами и отклонението от данъчно облагане. През седмицата Горанов обясни, че приходните администрации ще използват ресурсите си, за да "поощряват добрите и да наказват лошите". Те няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата, подчерта Горанов.

Управляващите планират до края на мандата да вдигнат приходите от акцизи с 9.4 на сто спрямо данните за 2014 г. Планира се това да стане чрез повишаване цените на цигарите (достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС), както и чрез подобряване на контролните мерки за борба с контрабандата, "включително осъществяването на мониторинг на цялата търговска верига".

Изглежда, по тази точка от програмата вече се работи. Признаци за това дава рекламна телевизионна кампания, която обяснява на обществото защо трябва да се противопостави на контрабандата.

В областта на финансите управляващите смятат да въведат и промени в съществуващите закони така, че да се ограничи участието на офшорни компании в българската икономика и "за предотвратяване на агресивното международно данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане".

Планира се още в рамките на мандата да се заложи на реалистични фискални цели и изготвяне на по-консервативни макроикономически и бюджетни прогнози. Както и придържане към фискални правила и ограничения.

В плановете на управляващите влиза още възстановяване на бюджетния баланс чрез намаляване на бюджетния дефицит в средносрочен план.

Предстои създаването на Междуинституционален координационен съвет, който ще се занимава с дейностите, необходими за успешното въвеждане на единната валута в България, пише още в управленската програма. Наскоро финансовият министър Владислав Горанов посети Литва в навечерието на нейното влизане в еврозоната и оттам оповести, че България отново ще направи опит да влезе в така наречената чакалня на еврозоната, която предхожда приемането на единната валута.

Предвидена е и подготовка на документите, с които България да поиска присъединяване към Европейския надзорен механизъм. Тази тема се актуализира през лятото в разгара на кризата с КТБ, когато се оказа, че БНБ не е успяла да надзирава дейността на банката успешно.

В рамките на мандата се предвижда да се въведе в българското законодателство директива на ЕС от май 2014 г., която въвежда единни практики при спасяването на банки и финансови посредници. От текста на самата директива се вижда, че тя предвижда използването на инструменти и правомощия за преструктуриране, които могат да нарушат правата на акционерите и кредиторите.