Ако всички проекти не минат онлайн, Брюксел може да ни спре европарите
Младите педагози вече ще карат стажове и в чужбина.
От средата на годината училища, университети, общини и дори читалища ще могат да кандидатстват за пари по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". През месец март страната ни очаква програмата да бъде утвърдена от Брюксел. Европа отпуска 1,37 млрд. лева, които ще бъдат усвоени по четири основни приоритетни линии. Най-много от тях ще отидат за наука, заради която именно бе направена програмата.
Студентите по педагогика може да учат без семестриални такси, като те ще бъдат покрити от европарите по новата оперативна програма "Наука и образование". Това са част от мерките, предвидени за стимулиране на педагогическите кадри, които в последните години се превърнаха в болна тема на българското образование. Тъй като нараства броят на учителите пред пенсионна възраст, а младите са символичен процент от съсловието, програмата предвижда специални мерки, с които да улесни достъпа им до класната стая.
Сред тях са въвеждането на позицията стажант учител
и учител наставник, с който младите педагози ще работят в началото, докато се адаптират към професията. Новост е и фактът, че студентите по педагогика ще могат да карат и практики в чужбина. За да усвояват най-доброто от чуждите образователни системи, ще могат да пътуват и утвърдените педагози, като за целта се използват и средства по програма "Еразъм плюс". Специално са отделени пари за обучение на учителите, при които предстоят сериозни промени във връзка с това, че с новия образователен закон ще се променят учебните планове и програми. Експерти споделиха, че повечето педагози са стресирани как ще се справят с толкова много промени накуп, затова се предвиждат специални обучения.
Заложени са и пари за създаване на система, с която ще се контролира и оценява качеството на труда, положен от педагозите. С тази оценка ще бъде обвързано и диференцираното им заплащане.
Най-висок дял имат средствата за наука, които са 560 млн. лева, но част от тях ще започнат да се усвояват едва от следващата година. Предвижда се повечето от тези пари да отидат в няколко основни центъра за т. нар. върхови постижения, които да правят наука на световно ниво.
Стана ясно, че вече имаме два проекта, за които се очаква да спечелят финансиране по една от най-сериозните европейски научни програми, като там сме имали общо 11 бг кандидати. Ако те действително победят, в тях от тях ще бъдат концентрирани значителна част от средствата за наука и най-вероятно там ще се базират въпросните центрове, каза заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. Все още обаче не се знае кои точно са спечелилите. Освен тях ще има и няколко центъра по компетентност - научни звена, чиито резултати обаче ще бъдат ориентирани към пряко въвеждане в бизнеса. Идеята е и съществуващите сега местни университети да се финансират като регионални научни центрове, които да решават проблеми на бизнеса и общините. По програмата ще могат да кандидатстват и отделни институти и факултети, като предимство ще се дава на научни изследвания, в които са включени студенти и докторанти. Част от средствата ще отидат за предотвратяване на отпадащите ученици и връщане на тези, които вече са напуснали, в класните стаи. Ще се стимулира и включването на определени групи, например ромите, във вземането на по-високо образование. В момента едва 0,5% от ромите стигат до университетска диплома, даде пример проф. Денков.
В същото време стана ясно, че кандидатстването с проекти не само по тази програма трябва да премине изцяло онлайн. Ако не спазим това изискване на Европа, след мониторинг в края на октомври 2016 година тя може да ни спре европарите.
