Йенс Столтенберг заяви, че в България, Румъния, Естония, Латвия, Литва и Полша ще бъдат разкрити командни центрове за укрепване на източните граници на НАТО.
Генералният секретар на НАТО каза при представянето на годишния си доклад в централата на алианса в Брюксел, че подобно усилие ще бъде предприето за първи път от края на Студената война, предаде БТА.
Той определи тези бъдещи центрове като ключови. По думите му те ще осъществяват връзката между националните отбранителни сили и НАТО, ще планират и ще организират учения.
При визитата си в България Столтенберг обяви планове за разполагане на постоянни сили на НАТО в страната ни. Преди дни България и Румъния се договориха за подсилване на източния фланг на НАТО.
"Изминалата 2014 г. не беше добра за европейската сигурност, а "черна година", заяви още Столтенберг при представянето на годишния си доклад.
Той отбеляза, че Русия повишава от години военните си разходи, дори във времената на икономическата криза и при сегашните си финансови проблеми, тези разходи остават приоритет, докато междувременно, особено в Европа, НАТО намалява тези бюджети.
"Руските сили са в състояние да разгърнат за часове или броени дни сили от десетки хиляди военни. Русия вече е използвала сила в Украйна, Молдова, Грузия", отбеляза генералният секретар.
По думите му това е част от настъпилата промяна в областта на сигурността, затова и пактът е решил да повиши готовността си и присъствието си в източните държави от военния съюз.
Една от мерките ще бъде обособяването на групи на алианса, способни да преминат в готовност за разгръщане в срок от два дни.
Столтенберг обясни, че тези решения, определяни като най-голямото укрепване на взаимната система на сигурност от края на Студената война и включващи повишено присъствие на сили на алианса в източните държави от организацията, да бъдат окончателно потвърдени на срещата на военните министри от алианса следващата седмица в Брюксел.
"На юг от нашите граници се вихрят жестоки екстремисти, на изток Русия върви по тревожен път с дестабилизацията на Източна Украйна и в нарушение на международното право. Обстановката със сигурността се промени из основи, миналата година евроатлантическата сигурност бе застрашена", коментира Столтенберг.
Той съобщи, че през 2014 г. военновъздушните сили на пакта са прехванали 400 полета руската военна авиация и този брой е с четири пъти повече, отколкото през предходната година.
Вчера британски изтребители прехванаха два руски стратегически бомбардировача.
Генералният секретар добави, че се очаква да разговаря с руския външен министър Сергей Лавров на предстояща конференция в Мюнхен и поясни, че каналите за военна и политическа комуникация с Москва трябва да останат отворени.
В противен случай е възможно да настъпят недоразумения и положението да излезе извън контрол.
Според Столтенберг тази възможност се очертава все по-ясно.
Генералният секретар заяви на въпрос, че заради прекратеното практическо сътрудничество между Русия и НАТО след завземането на Крим и събитията в Украйна е преустановено и сътрудничеството с Москва в борбата с тероризма.
"Европейските джихадисти са заплаха за всеки от нас, ще обменяме повече информация помежду си в алианса", добави той.
Столтенберг отново призова държавите от НАТО да престанат с ограничаването на военните си бюджети.
Страните от пакта миналата година са вложили в отбранителни способности 852 милиарда долара, което е понижение от три процента спрямо предходната година.
"Оставаме най-силният военен съюз в света, но се наблюдава постоянно понижаване на отбранителните ни разходи. Трябва да харчим повече и по-добре, за да предотвратим всяка заплаха, все още има сериозни пропуски между съществуващите заплахи и наличните възможности, остава неравновесието между военните бюджети в Европа и в Северна Америка", призова той.
Междувременно Русия обяви, че засилва военния си капацитет. Руският военен министър Сергей Шойгу заяви, че Русия няма да позволи други страни да имат военно превъзходство и ще създаде въздушно-космически въоръжени сили.
