70 процента от излежаващите присъди в българските затвори са цигани, научи “24 часа” от достоверни източници.
Общият брой на затворниците в България е близо 10 000 души. От тях най-много са изтърпяващите наказание за кражби.
Ромите зад решетките са около 7000, което е над два пъти повече от българите. Те са близо 3000 души.
Официална статистика обаче не се води, а дори да имаше, нямаше да е точна. “Когато идват в местата за лишаване от свобода, се попълва формуляр. В него хората се самоопределят по етнос и много роми избират да напишат, че са българи”, обяснява запознат. Добавя, че друга част от циганите отбелязвали, че са етнически турци.
“Приблизителният брой на ромите в затворите е около 6500 души от 10 хиляди”, смята изследователят от Българския хелзинкски комитет Станимир Петров.
“Едно от най-честите неща, за които попадат в затвора, е кражба на земеделска продукция. Например обрали картофите от нивата на възрастно семейство”, дава пример експертът. Грабежите също са в челната позиция на престъпленията, заради които ромите попадат в затвора. Имало обаче и такива, които са шофирали пияни, както и няколко случая на попаднали зад решетките заради битови убийства.
“Като цяло картинката е доста пъстра”, споделя Петров. Допълва, че в затвора няма само роми с “бели якички”, тоест за престъпления от типа на данъчни измами.
“Повечето роми в затвора са необразовани. Рядко има някой, който да е завършил средно образование. Преобладават такива с основно и учили до 5-и, 6-и клас”, описва профила на циганите зад решетките Петров.
Според него повечето роми попадат в затвора не за пръв път.
“Може би само 10 процента от тях не са рецидивисти”, казва експертът. Споделя, че много често само месец след излизането от затвора цигани се връщат зад решетките заради ново престъпление.
“Много от тях не могат да правят нищо друго и затова, когато са на свобода, почват с кражбите”, твърди Петров. Според него обаче ромите не са професионалисти в обирите и затова обикновено ги хващат много бързо.
“Има и една голяма част, които са в затвора съвсем доброволно”, споделя експертът. Като причина той посочва, че зад решетките циганите се радват на много по-добри условия, отколкото навън. “Получават храна, има къде да спят на закрито и много други неща, които липсват в домовете им”, обясни експертът от Българския хелзинкски комитет.
“Има и такива, които влизат в затвора за през зимата”, добави пред “24 часа” Петров.
Описва циганите като добри затворници с примерно поведение.
“Рядко се случва да нарушат правилата, може би защото ги познават добре от предишните си престои”, каза експертът. Споделя, че дори някой “новобранец” да се издъни, старите кучета го вземат под крилото си и му помагат да се адаптира в непознатата среда.
“Като цяло са много задружни”, заяви Петров.
Сравнително малка част от циганите работят, докато са в затвора. “Приблизително 10%”, смята експертът от БХК и добавя, че за 2013 г. общият процент на всички работещи затворници е бил 18.
“Повечето роми се трудят в домакинската сфера”, уточни Петров.
Много от тях били заети в кухнята на затвора.
Други били на пералните, а трети чистели подовете.
“Махай се, бе, остави ма”, нахвърли се възрастна циганка, дошла на свиждане на мъжа си в Централния софийски затвор върху репортер на “24 часа”.
“Нема да говорим, не ме закачай, бе”, продължи със словесната атака жената.
Друга ромка само спомена, че идва на свиждане на съпруга си. Той бил зад решетките за втори път. “Вкараха го за кражба”, обясни жената, но отказа повече подробности.
България е на 111-о място по брой на лишени от свобода, на първо е САЩ
България е на 111-о място в света по брой затворници на глава от населението. На всеки 100 хиляди души 138 са зад решетките, показва проучване от 2013 г. на Международния център за изследване на затворите.
Пред нас е Шотланция със 139 души, както и съседните Сърбия и Македония, където на 100 000 души 140 са в затвора. Румъния пък е със 155. Гърция е зад нас със 120 души на 100 000.
Най-голям е броят на затворниците в САЩ. Там на всеки 100 000 души зад решетките са 716. 32 са щатите, в които има смъртно наказание. В момента има 3300 души, които чакат изпълнение на такива присъди.
475 на сто хиляди са зад решетките в Русия. Смята се, че броят на политическите затворници в страната е 144. Множество международни организации отбелязват бройката като изключително тревожна.
С най-малък брой затворници в Европа са скандинавските страни Дания, Швеция и Норвегия – съотверно със 73, 67 и 72 души на сто хиляди. Докладът отбелязва, че това са страните с най-ниска престъпност в Европа. В Норвегия например максималното наказание е 21 години затвор. Такова получи и масовият убиец Андерс Брейвик, който през 2011 г. уби 77 души. Той коментира наказанието като “жалко”.
Общият брой на затворниците в света пък е 10,2 млн. души, или средно по 144 души на сто хиляди. В доклада обаче не са отбелязани затворниците в Северна Корея. Не е включена и статистика на хората в арестите.
230 чужденци "на топло" у нас
230 чужденци от 44 държави са в затворите у нас, показва справка от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Най-голям е броят на турците - 39 души. “Нормално е съседните държави да имат най-много затворници у нас”, коментира запознат. Обяснява си първото място на Турция с факта, че някои излежават присъди за вкарване на наркотици.
Сърбите в родните затвори пък са 13, румънците - 10, а македонците 7.
Другата голяма група е от държави, от които идват бежанци. Сирийците зад решетки са 32-ма, афганистанците 15, иракчаните и алжирците 10, а иранците 7.
Руснаците пък са 11. “Най-често лежат заради пиянски бой”, обясни източникът на “24 часа”.
Може би най-известният чужденец в български затвор е австралиецът Джок Пол Фрийман. Той излежава 20-годишна присъда за убийството на студента Андрей Монов през 2007 година. През август Фрийман бе посетен от звездата от култовия сериал “Птиците умират сами” Рейчъл Уорд.
4-ма от чужденците в българските затвори пък са неидентифицирани.
Ремонтират 8 затвора до края на годината
8 са затворите, които ще бъдат ремонтирани до края на годината.
До февруари в Шумен трябва да е изграден нов арест. В с. Дебелт пък подготвят ново затворническо общежитие към затвора в Бургас. Капацитетът му ще е 450 души и трябва да е готово до края на годината. Общежитието към затвора във варненското с. Разделна пък ще бъде обновено в следващите месеци.
Ремонти предстоят и в болницата и кухненския бокс на затвора в Ловеч. Корпусът на пандиза също ще бъде обновен. Предстои да бъде реконструирана и основната сграда на затвора в Стара Загора. Нов кухненски блок пък очаква бургаските пандизчии.