Днес е Международният ден в подкрепа на децата, болни от рак. Той се отбелязва с глобална съвместна кампания за повишаване на осведомеността относно рака в детска възраст и за изразяване на подкрепа на децата и юношите, борещи се с болестта, оздравелите и техните семейства. Това ежегодно събитие е създадено от Международната конфедерация на организациите на родители на деца, болни от рак – мрежа от 177 национални и местни родителски организации от 90 държави и 5 континента. Денят насърчава повишена чувствителност към проблема, съпричастност към трудностите, пред които се изправят децата и техните семейства по време на лечението и след това.
Сред децата, на възраст между 5-14 години, ракът е основната причина за смъртност. Всяка година в света се разболяват между 175 000 и 250 000 деца. В България това са между 150 и 200 нови случаи. Много експерти, обаче, са на мнение, че случаите на ракови заболявания при децата са много, много повече.
Ракът днес убива повече хора отколкото маларията, туберколозата и СПИН взети заедно.
Поради липсата на регистри много случаи остават неотчетени и незаписани. В допълнение поради бедност, липса на информация или погрешни схващания, липса на обучени кадри в поликлиниките и сред общопрактикуващите лекари, липса на специализирани центрове в малките населени места, много деца остават недиагностицирани и не се лекуват.
На всеки три минути едно дете умира от рак някъде по света. До края на днешния ден още лица на нашето бъдеще ще бъдат безвъзвратно загубени, още семейства ще скърбят за преждевременната загуба на детето си и завинаги ще носят бремето на тази тъга.
Не трябва да бъде така! Ракът в детска възраст сега е лечим. В развитите страни като САЩ, Великобритания, Япония 8 - 9 от 10 деца оздравяват и живеят пълноценен и продуктивен живот.
Родители на деца, преборили и борещи се в момента с коварната болест, обединени в Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“ ще отбележат този ден в София с торта, златни балони, златни панделки, гривни и брошури. А тези, които искат да изразят съпричастността си мога да го направят като поставят златна лентичка на профила си във Фейсбук – символ на децата, болни от рак.
От Сдружението призовават отговорните институции да си поставят следните задачи и да ги изпълнят:
• Да се изработи и приложи адекватна национална стратегия и план за действие за децата, болни от рак. Да се включи гражданското общество и неправителствения сектор в разработването, прилагането и контрола върху изпълнението им.
• Да се повиши информираността след общопрактикуващите лекари, спешната помощ и в кабинетите по пренатална диагностика.
• Да се гарантира лесен достъп, навсякъде в страната, до изследвания за ранно откриване на болестта. Да създадем здравни програми за скрининг на различни нива в здравната система.
• Да се инвестира в медицинския и парамедицинския персонал, работещ в сферата на детската онкохематология, така че да останат в системата. Държавата да се погрижи за тяхната квалификация и заплащане на труда им, и да им осигури ресурсите, от които се нуждаят.
• Да се осигурят повече диагностични изследвания и достъп до всички лекарства, нужни за цялостното лечение. В допълнение да се инвестира в подкрепата на оздравелите и техните семейства след приключване на лечението.
• Да се предприемат стъпки за висока степен на въздействие във всички сектори, чрез информационни кампании за разпознаване на симптомите, разбиране на ефектите от болестта и лечението. Да се разчупят стигмата, страхът и погрешните схващания за рака в детската възраст.
• Да се насърчават инициативи в общността за семействата на децата с онкохематологични заболявания така, че да се осигури възможност на семейството да подкрепи детето си, осигурявайки му стабилен качествен живот.
• Да се осигури качествено образоване за децата по време на целия период на лечение и програма за успешна реинтеграция в училище.
Вярваме, че тези задачи ще се осъществят! Това означава, че интересите на децата и младежите с рак в нашата страна ще бъдат защитени. Децата с онкохематологични заболявания и техните семейства заслужават да бъдат подкрепени. Не трябва да позволяваме да се борят с болестта сами.
Едно загинало дете, което е можело да бъде спасено, е твърде голяма загуба.
