Няма държава в Европейския съюз и в рамките на Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която да има по-малък размер на позволен отпуск, отколкото в България. По отношение на минималната работна заплата нещата са отдавна ясни, но по-интересното е, че в доста от общо 30 европейски държави, включени в статистиката, единна минимална работна заплата всъщност няма. Не са малко и държавите, в които работната седмица е под 40 часа – толкова, колкото е в България. Това показва обобщена статистика, пусната на сайта на Главна инспекция по труда.

Отпуск

На равни начала с България са Белгия, където дават 20 работни дни в годината, в Гърция, Ирландия, Кипър, Латвия , Холандия, Полша, Румъния, Словения, Унгария, Хърватия , Чехия и Лихтенщайн*.

От тези държави обаче в шест има допълнителни условия, които са в изгода на работника. Например в Гърция, ако служителят има по-голям трудов стаж, отпускът може да достигне до 26 дни. В Ирландия се полагат 20 дни за поне 1365 часа на година, но ако в даден месец някой е работил над 117 часа, се предвиждат по 2,5 дни допълнително – за всеки месец, в който това се е случило. В Латвия ако си под 18 години, отпускът е 30 дни. В Полша е подобно на Гърция – имаш ли 10 години трудов стаж, вземаш 26 дни отпуск годишно. В Хърватия, ако работната ти седмица е 6 дни, вземаш 24 работни дни отпуск годишно. А в Лихтенщайн, ако имаш 20 години стаж, отпускът е пет работни седмици.

И примерът-слънце за служителите – в Испания отпускът е не по-малко от 30 работни дни годишно.