Call me...Call me...Call me..Настоятелен звук в минутата почит за Левски. В минутата, в която десетки хасковлии са свели глава пред бюст-паметника на Апостола в двора на едноименното училище. Поводът е 142 години от гибелта на Дякона. Събитието-общоградската почит. Присъстващите-ученици, учители, историци, общински съветници, включително и от ДПС, областният управител на Хасково Добри Беливанов, представители на общинската администрация, военни, граждани.
Да присъстваш на такова събитие е личен избор. Да донесеш цвете е знак на почит. Да сведеш глава сколенен и да помълчиш минута време, замисляйки се, осмисляйки делото на една от светините в родовата ни памет-Левски, да си спомниш заветите му-действа като пречистване. Ако обаче си искрен, ако не си по задължение на това място ,в този ден, в тази минута, ако имаш необходимост, ако искаш да научиш децата си що е да тачат рода си и неговите най-свидни и себеотдайни синове...
Тогава можеш да накараш телефона си да замлъкне...в противен случай си бил лицемер.
А иначе в искрено, стегнато и прочувствено слово секретарят на хасковска община Атанас Димитров изрече “... неговата личност днес е достигнала гигантския мащаб на национален символ...“. Гласът му дори затрепери и в думите си Димитров наистина се развълнува. Едно от малкото искрени вълнения днес пред образа на Левски...
А всички към пътя си до паметника му и обратно бяха посрещнати от транспаранта на местните левскари с надпис “Обесен бе, но нивга не умря!1837 г.“ Другият искрен момент от почитта в Хасково днес.
М. Манолова
