Парламентът гласува на първо четене проект за нов Закон за гарантиране на влоговете, предложен от МС. Проектът на БСП по закона бе отхвърлен.
Законопроектът бе приет с 91 гласа "за", 21 "против" и 7 въздържали се.
С промяната се дава право на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да емитира дълг, като държавата поема гаранциите. Тази поправка бе гласувана миналата година, но важеше еднократно заради ситуацията с КТБ.
Законопроектът транспонира европейска директива от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Предвижда се ясен обхват на гаранцията и по-кратки срокове за изплащане, предаде БТА.
Годишните премийни вноски на банките във ФГВБ ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка.
Обхватът на гаранцията по отношение на вложителите се запазва т.е. гарантирани са всички физически и юридически лица с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация.
В съответствие с директивата от действащия закон отпадат изключенията за:
"Току-що беше направена паралелна Централна банка", каза в отрицателен вот Румен Гечев от БСП.
Той смята, че се дава възможност на ФГВБ да изпълнява функциите на банка с празен чек и винаги когато дадена частна банка закъса, да се теглят заеми от държавата, за да се попълни разликата.
"По този начин на банките се гарантира, че българският народ винаги трябва да плати за действията на финансовите акули", обяви Гечев и нарече това "срам и позор", цитира го БГНЕС.
До този момент Законът за гарантиране на влоговете гласеше, че ако средствата във фонда не са достатъчни за покриване на гарантираните депозити, той може да покрие недостига като задължи банките авансово да преведат годишни премийни вноски, да увеличат премийната вноска и други, а евентуален заем от държавния бюджет да става само с решение на Народното събрание.
От Реформаторския блок също възразиха срещу възможността ФГВБ да кредитира банките.
Петър Славов разви хипотезата, при която дадена банка е в затруднено положение, бива финансирана със средства от Фонда, с които трябва да бъдат гарантирани парите на вложителите, и впоследствие тя фалира. Въпросът е с какви пари ще се плати на вложителите на банката, публичният сектор ще трябва да плаща два пъти, посочи той.
Според РБ това е недопустимо и този текст трябва да отпадне.
От Патриотичния фронт възразиха срещу отнемането на функциите на парламента да разрешава заеми. МС ще решава какъв заем в какъв размер да отпуска в кризисни ситуации на Фонда за гарантиране на влоговете, посочи Димитър Байрактаров.
В отхвърления вариант за законопроект на БСП този спорен въпрос е уреден като освен увеличаване на годишните премийни вноски се дава възможност недостигът да се покрие чрез кредит от БНБ, която предоставя разполагаеми средства на управление "Банково" и от резерва. Според управляващите обаче тази мярка е в противоречие на европейското законодателство и затова няма как да бъде подкрепена.
От Реформаторския блок посочиха, че предложението за финансиране от Централната банка на публична институция като ФГВБ е недопустимо и противоречи на европейските правила. От левицата защитиха идеята си, като отбелязаха, че въпросът е спорен.
Друга ключова промяна в правилата за гарантиране на влоговете е въвеждането на диференцирана вноска от страна на частните банки във Фонда за гарантиране на влоговете.
"Различна вноска в зависимост от риска отдавна трябваше да бъде въведена", каза по време на дебатите Мартин Димитров от Реформаторския блок.
Той бе категоричен, че банките които управляват при по-нисък риск трябва да внасят по-ниска вноска и обратно. В противен случай банките знаят, че колкото и рисково да управляват, те ще внасят една и съща вноска и този подход не е добър.
С промяната се дава право на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) да емитира дълг, като държавата поема гаранциите. Тази поправка бе гласувана миналата година, но важеше еднократно заради ситуацията с КТБ.
Законопроектът транспонира европейска директива от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Предвижда се ясен обхват на гаранцията и по-кратки срокове за изплащане, предаде БТА.
Годишните премийни вноски на банките във ФГВБ ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка.
Обхватът на гаранцията по отношение на вложителите се запазва т.е. гарантирани са всички физически и юридически лица с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация.
В съответствие с директивата от действащия закон отпадат изключенията за:
- лица, на които са предоставени привилегировани лихвени условия,
- за лица, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката,
- за членове на управителния и надзорния съвет,
- за физически лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, и
- за съпрузи и роднини по права и по съребрена линия до втора степен на изброените вече лица.
"Току-що беше направена паралелна Централна банка", каза в отрицателен вот Румен Гечев от БСП.
Той смята, че се дава възможност на ФГВБ да изпълнява функциите на банка с празен чек и винаги когато дадена частна банка закъса, да се теглят заеми от държавата, за да се попълни разликата.
"По този начин на банките се гарантира, че българският народ винаги трябва да плати за действията на финансовите акули", обяви Гечев и нарече това "срам и позор", цитира го БГНЕС.
До този момент Законът за гарантиране на влоговете гласеше, че ако средствата във фонда не са достатъчни за покриване на гарантираните депозити, той може да покрие недостига като задължи банките авансово да преведат годишни премийни вноски, да увеличат премийната вноска и други, а евентуален заем от държавния бюджет да става само с решение на Народното събрание.
От Реформаторския блок също възразиха срещу възможността ФГВБ да кредитира банките.
Петър Славов разви хипотезата, при която дадена банка е в затруднено положение, бива финансирана със средства от Фонда, с които трябва да бъдат гарантирани парите на вложителите, и впоследствие тя фалира. Въпросът е с какви пари ще се плати на вложителите на банката, публичният сектор ще трябва да плаща два пъти, посочи той.
Според РБ това е недопустимо и този текст трябва да отпадне.
От Патриотичния фронт възразиха срещу отнемането на функциите на парламента да разрешава заеми. МС ще решава какъв заем в какъв размер да отпуска в кризисни ситуации на Фонда за гарантиране на влоговете, посочи Димитър Байрактаров.
В отхвърления вариант за законопроект на БСП този спорен въпрос е уреден като освен увеличаване на годишните премийни вноски се дава възможност недостигът да се покрие чрез кредит от БНБ, която предоставя разполагаеми средства на управление "Банково" и от резерва. Според управляващите обаче тази мярка е в противоречие на европейското законодателство и затова няма как да бъде подкрепена.
От Реформаторския блок посочиха, че предложението за финансиране от Централната банка на публична институция като ФГВБ е недопустимо и противоречи на европейските правила. От левицата защитиха идеята си, като отбелязаха, че въпросът е спорен.
Друга ключова промяна в правилата за гарантиране на влоговете е въвеждането на диференцирана вноска от страна на частните банки във Фонда за гарантиране на влоговете.
"Различна вноска в зависимост от риска отдавна трябваше да бъде въведена", каза по време на дебатите Мартин Димитров от Реформаторския блок.
Той бе категоричен, че банките които управляват при по-нисък риск трябва да внасят по-ниска вноска и обратно. В противен случай банките знаят, че колкото и рисково да управляват, те ще внасят една и съща вноска и този подход не е добър.
