Днес в Израел се провеждат предсрочни парламентарни избори. Депутатите в 120-местния Кнесет се избират по пропорционална система, но това гласуване ще бъде преди всичко за или против премиера Бенямин Нетаняху, прогнозира БТА.

Последните проучвания на общественото мнение, публикувани на 13 март, показаха, че дясната партия "Ликуд" на Нетаняху изостава от левоцентристкия Ционистки съюз между Партията на труда на Ицхак Херцог и партията "Хатенуа" на Ципи Ливни.

Според резултатите от анкета във в. "Йедиот ахронот" Ционисткият съюз ще спечели 26 парламентарни мандата, а Ликуд - 22. Останалите мандати ще се разпределят между още девет партии, всяка от които ще има между 4 и 13 места.

Разпокъсването на гласовете между поне 11 партии от целия спектър - десни, леви, центристки, ултраортодоксални и арабски - прави изключително трудна задачата за съставяне на управляваща коалиция, пише агенция "Франс прес".

В израелската политическа система не е задължително лидерът на партията, спечелила най-много места в парламента, да получи мандат за съставяне на правителство. Тази задача може да бъде възложена на един от избраните 120 депутати, смятан за най-способен да формира коалиция с други парламентарни партии.

Въпреки преднината на Ционисткия блок пред "Ликуд" повечето наблюдатели смятат, че Нетаняху ще е по-способен от Херцог да събере необходимото парламентарно мнозинство за управляваща коалиция. Нетаняху изключи възможността за широка коалиция, защото според него между "Ликуд" и Партията на труда зее пропаст. Но ако бъде принуден да прибегне до този вариант, той ще трябва да осигури освен гласовете на двете големи партии и подкрепа от поне две по-малки, за да постигне мнозинство от 61 гласа.

Основна тема в предизборната кампания на Нетаняху бе сигурността на Израел и яростното разобличаване на ядрената програма на Иран. Постижения на неговото управление според списание "Икономист" са либерализирането на икономиката, устремното развитие на високите технологии и избягването на финансовата криза.

Нетаняху опази сигурността на Израел след бунтовете на Арабската пролет, която помете държавни лидери и разкъса държави в района. Наред с това обаче той продължи военната окупация на Западния бряг и блокадата на Газа, отказа да направи каквито и да било отстъпки на палестинците и твърдо продължи политиката на заселване на евреи в палестинските територии.

Когато отидат да гласуват утре, мнозина израелци от средната класа ще мислят много повече за жилищната криза и умопомрачителните цени на апартаментите, отколкото за заплахите за сигурността, за които тръби премиерът Нетаняху. От 2008 до 2014 г. цените на жилищата скочиха с 60%. За да си купи къща, израелецът трябва да отдели средно 148 месечни заплати в сравнение със 76 във Франция, 66 в САЩ и 64 във Великобритания. През 2014 г. средната цена на четиристаен апартамент в Тел Авив е била 660 000 евро, в Ерусалим - 442 000 евро, а средната месечна заплата е 2100 евро.