Относително по-спокойният период за властта изглежда приключва. Доверието в правителството е 28 на сто срещу леко повишаващо се недоверие от 61 процента.
Това сочат данните от новото издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" – независимото ежемесечно национално представително изследване, което се провежда от повече от 20 г. Изследването е проведено между 27-и февруари и 4-ти март чрез пряко интервю по домовете сред 1011 души.
Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ щяха да съберат 25% от гласовете, БСП – 14,6%, ДПС – 6,3 %, Реформаторският блок – 4,7%, Патриотичният фронт – 4,1%, АБВ – 2%, "Атака" – 1,9%, други – 3,1, а 38,3% няма да гласуват, сочат резултатите.
АБВ не изглежда в добра форма, а положителен резултат от позицията си в дебата с дълга може би извлича Патриотичният фронт, отбелязват от "Галъп" и уточняват, че следва да се изчакат и данните от идните месеци, за да се видят тенденциите.
Данните не са прогноза за изборен резултат, но условно може да се каже, че при избори сега под въпрос остават шансовете на АБВ и "Атака" да влязат в парламента, а силно намалели са тези на ББЦ, коментират социолозите.
Според тях няма чувствителни негативни тенденции в общественото мнение, но иположителната инерция от предишните месеци е изчерпана. Явно обезболяващият ефект от наличието на ново правителство отминава, а и скандалите около дълга и министерските смени са оказали своето влияние, отбелязват анализаторите.
Доверието в правителството в известна степен губи височина и достига до 28 на сто срещулеко повишаващо се недоверие от 61 процента. Подобна логика се наблюдава и при парламента - с известно "разтваряне на ножицата" в полза на отрицателните оценки - 17 на сто доверие и 73 на сто- недоверие.
През март на въпроса "Накъде върви България?" - 20 процента отговарят "към по-добро", а 64 на сто - "към по-лошо". За да се докажат или отхвърлят каквито и да било трайни тенденции обаче, е нужно да се изчакат и данните от идния месец, уточняват от "Галъп".
Няма съществена динамика при президентската институция - в последните месеци около една трета декларират доверие, а около 55 на сто - недоверие.
За банките и заемите
Обнадеждаващото е, че стабилни остават стойностите на доверието в банковата система, коментират анализаторите. Макар по подобни теми да не може да се очаква висока запознатост, като цяло въпросът за 16-те милиарда дълг предизвиква обществено неодобрение, отбелязват те.
Близо две трети от запитаните отговарят отрицателно на въпрос дали одобряват намеренията за изтегляне на такъв дълг в следващите три години, а само 20 на сто са "за". Много подобно е разпределението на хората, когато се тества твърдението, че с тегленето на дългове правителството се опитва да си осигури спокойствие - 61 на сто се съгласяват, а 18 процента - не.
Няма преобладаващо одобрение по друго тестванато твърдение - "В днешни дни България няма друг избор освен да тегли заеми". 30 на сто казват, че са съгласни, 45 процента - че не са, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.
Няма съществени промени в доверието към различни публични фигури.
ЕС - упование за българите
Външнополитическите теми продължават да предизвикват много колебание и да показват закономерно ниска информираност, отчитат от "Галъп". Отвъд това обаче, 50 на сто имат усещането, че конфликтът в Украйна се задълбочава, а 21 процента са на обратното мнение. И в този месец остава по-скоро негативното принципно отношение към санкциите спрямо Русия - 45 на сто са "против", 21 на сто са "за", а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.
В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз. То трайно се движина нива около 60 на сто. Очаквано, по-сдържано е отношението към НАТО - с нива около една трета положителни оценки. Геополитическата ориентация на България не е под въпрос. Макар и с някои нюанси, ЕС се разглежда като упование за българите. Закономерно, по-различно стоят нещата по отношение на различни други международни фактори, коментират социолозите.
Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ щяха да съберат 25% от гласовете, БСП – 14,6%, ДПС – 6,3 %, Реформаторският блок – 4,7%, Патриотичният фронт – 4,1%, АБВ – 2%, "Атака" – 1,9%, други – 3,1, а 38,3% няма да гласуват, сочат резултатите.
АБВ не изглежда в добра форма, а положителен резултат от позицията си в дебата с дълга може би извлича Патриотичният фронт, отбелязват от "Галъп" и уточняват, че следва да се изчакат и данните от идните месеци, за да се видят тенденциите.
Данните не са прогноза за изборен резултат, но условно може да се каже, че при избори сега под въпрос остават шансовете на АБВ и "Атака" да влязат в парламента, а силно намалели са тези на ББЦ, коментират социолозите.
Според тях няма чувствителни негативни тенденции в общественото мнение, но иположителната инерция от предишните месеци е изчерпана. Явно обезболяващият ефект от наличието на ново правителство отминава, а и скандалите около дълга и министерските смени са оказали своето влияние, отбелязват анализаторите.
Доверието в правителството в известна степен губи височина и достига до 28 на сто срещулеко повишаващо се недоверие от 61 процента. Подобна логика се наблюдава и при парламента - с известно "разтваряне на ножицата" в полза на отрицателните оценки - 17 на сто доверие и 73 на сто- недоверие.
През март на въпроса "Накъде върви България?" - 20 процента отговарят "към по-добро", а 64 на сто - "към по-лошо". За да се докажат или отхвърлят каквито и да било трайни тенденции обаче, е нужно да се изчакат и данните от идния месец, уточняват от "Галъп".
Няма съществена динамика при президентската институция - в последните месеци около една трета декларират доверие, а около 55 на сто - недоверие.
За банките и заемите
Обнадеждаващото е, че стабилни остават стойностите на доверието в банковата система, коментират анализаторите. Макар по подобни теми да не може да се очаква висока запознатост, като цяло въпросът за 16-те милиарда дълг предизвиква обществено неодобрение, отбелязват те.
Близо две трети от запитаните отговарят отрицателно на въпрос дали одобряват намеренията за изтегляне на такъв дълг в следващите три години, а само 20 на сто са "за". Много подобно е разпределението на хората, когато се тества твърдението, че с тегленето на дългове правителството се опитва да си осигури спокойствие - 61 на сто се съгласяват, а 18 процента - не.
Няма преобладаващо одобрение по друго тестванато твърдение - "В днешни дни България няма друг избор освен да тегли заеми". 30 на сто казват, че са съгласни, 45 процента - че не са, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.
Няма съществени промени в доверието към различни публични фигури.
ЕС - упование за българите
Външнополитическите теми продължават да предизвикват много колебание и да показват закономерно ниска информираност, отчитат от "Галъп". Отвъд това обаче, 50 на сто имат усещането, че конфликтът в Украйна се задълбочава, а 21 процента са на обратното мнение. И в този месец остава по-скоро негативното принципно отношение към санкциите спрямо Русия - 45 на сто са "против", 21 на сто са "за", а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.
В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз. То трайно се движина нива около 60 на сто. Очаквано, по-сдържано е отношението към НАТО - с нива около една трета положителни оценки. Геополитическата ориентация на България не е под въпрос. Макар и с някои нюанси, ЕС се разглежда като упование за българите. Закономерно, по-различно стоят нещата по отношение на различни други международни фактори, коментират социолозите.
Източник: dir.bg
