Семейство Ахмет

Семейството Ахмет, лекари от Центъра за спешна медицинска помощ-Кърджали станаха известни със себеотрицанието си.Двамата медици получиха признание за всеотдайността си.Д-р Ферхад Ахмет бе награден от директора на ЦСМП д-р Атанас Митков.Съпругата му Филиз Абедин-Ахмет бе отличена от кмета на Кърджали Хасан Азис и от здравния министър д-р Петър Москов.Тя беприета и поздравена от премиера Бойко Борисов.Предаваме тяхната история от първо лице по схемата : един въпрос-два отговора.
-Семейство Ахмет,кои бяха най-впечатляващите случаи във вашата медицинска практика,предизвикали обществен отзвук?
Д-р Филиз Абидин -Ахмет:Ще запомня първият ден от снежното бедствие сполетяло Кърджалийско. Наложи се да се отзова на спешни повиквания за две малки деца, едното на седем месеца,а другото на 1 месец. По сложна се оказа мисията по оказване на спешна помощ на едномесечното бебе. Към 17,10 ч на 7 март получихме сигнал от село Рани лист. Направихме конферентна връзка с майката,която бе много притеснена за бебето. Тя обясни , че по тялото на детето има обрив, който продължава да се разпространява. Майката го свързваше с поставяне на капки от сутринта. Обясних й, че ще организираме високопроходима техника за да стигнем до дома й в Горна махала на с.Рани лист. Предоставиха ни високпроходима машина от БЧК,тъй като нашата бе на адрес. По пътя срещнахме много бедстващи коли. Имаше автобус и снегорин,които бяха закъсали и чакахме да бъдат изтеглени. Когато стигнахме в селото ,видяхме таткото да ни чака, за да ни приведе до Горната махала. Оказа се че няма как с високопроходимата машина да стигнем до дома му. Взех чантата. Таткото проправяше път пред мен в преспите. Вървяхме около 40 минути. Успяхме да стигнем до дома им. Влязох вътре.Часът бе вече 19,30 ч. Изпаднах в паника,защото осветлението им се състоеше от две свещи и едно прожекторче. Поисках да видя обрива.Прегледах детето и препоръчах да го транспортираме до болницата в Кърджали. Обмислихме варианти как да да пренесем дето. Облякохме го с топли дрехи -цели четири ката. Увихме го и в одеяло. Взех бебето и тръгнах,напред,а бащата с медецинската чанта след мен.На няколко пъти пропаднах в преспи. Силите ми бяха изчерпани. Бащата пое бебето. Наблюдавахме го да не му запушим дихателния отвор. Всичко мина добре. Чакаше ни и кола на Пожарната.Одеалото на бебето бе покрито с 5 сантиметра сняг от виелицата. Доста стресова бе ситуацията.
Д-р Ферхад Ахмед:При мен впечатляващите случаи не са малко. Особено през тази криза. Газил съм много сняг. Но ми се случи и да газя в язовир „Студен кладенец“. Миналата година ме викна диспечер. Сигналът бе подаден от мъж ужилен в ръката от стършел. Той чувстваше силна болка в ръката. Оказа се ,че се затруднява и дишането. Тръгнахме веднага със съдействието на спасителите от Пожарната, тъй като до махалата ,разположена на брега на язовира достъпът бе единствено по вода. Нивото на язовира бе високо. Нямаше как,трябваше да нагазя до кръста, като стигнахме с лодката до брега, за да достигна до пострадалия. Беше трудно . Носех три чанти медицинска апаратура и лекарства,включително кардиограф. Оказа се, че пациентът е с тежка алергия, беше възможен алергичен шок. Поставихме му инжекция. Човекът се успокои ,даже отказа да го транспортираме до болницата. Проблемът бе,че аз се наложи да се лекувам, заради газенето в студената вода.
Центърът в който работите получи Почетен знак от кмета на Кърджали Хасан Азис и министърът на здравеопазването Петър Москов. Кое Ви мотивира да работите точно в този център и точно тази работа?
Д-р Абедин: най-голямата ни радост в живота ни е нашата дъщеричка. Тя ме мотивира да се притичам на помощ на други деца без да жаля сили. Аз съм родена и израстнала в Кърджали. Винаги съм искала тук да работя.Започнах работа в Центъра и се привързах към екипа. Случи се и да зачисля специалност „Спешна медицина“. Обучението по тази специалност допълнително ме мотивира.
-Д-р Ахмет: Жена ми бе на работа в Центъра и аз започнах при нея. Винаги съм смятал,че един лекар като започне работа трябва да мине през „спешността“. От една страна това е най трудно,а от друга -най-лесно Защото си изправен сам срещу проблема. Трябва да реагираш светкавично и правилно. Няма на кого да разчиташ.В същото време всеки ден виждаш спешни случаи. За кратък период натрупваш много опит.
-При награждаването на медиците от Центъра за спешна медицинска помощ кметът на Кърджали Хасан Азис каза, че вие поставяте на заден план Вашия живот в името на живота на Вашите пациенти. Как се постига това?
Д-р Абидин:Това е принцип който винаги съм следвала. Винаги със се опитвала да се поставя на мястото било на пациент, било на родител.Когато се поставиш на тяхно място,нещата се получават.Така се постигат добри резултати.
-Д-р Ахмет: Човек носи това поведение в себе си.Или го има или го няма. Ние сме дали клетва. Трабва да помагаме на хората.За това сме учили. Без жертва не става.
Имате малка дъщеричка. В трудните моменти мислите ли за ня?
Д-р Абедин:нама как да не мислим за нея. Но това става в последствие.При самата реакция на ситуацията нямахме време да мисли. Правим равносметка когато всичко приключи, тагава осъзнаваме ,че сме били в реален риск. Това е не само при нас.Това е при всички колеги от Спешната помощ. Те също са попадали в такава ситуация ситуация. Пожелавам им много издържливост.
Д-р Ахмет: При такива обстоятелства просто изключваш. Искаш не искаш разделяш нещата. При реакция се замъгляват усещанията . Не мислиш за дома. Мислиш, че и този човек има деца и трябва на всяка цена да му помогнеш. Човек, който не знае да плува,няма място в лодката.
-Бяхте обявени за герои. Чувствате ли се такива?
Д-р Абедин: Ние сме част от голяма общност. Герои е силно казано. Мисля обаче,че представихме достойно цялото медицинско съсловие. Няма героизъм.Това е естеството на работата ни.
-Д-р Ахмет: Не съществува героизъм при нас. Просто трябва да изпълняваме по-съвестно работа си. Това е.
Въпросите зададе :Георги Кулов

С наградите и шефа на ЦСМП д-р Митков