Учени от университета в Юта смятат, че са открили неизвестен досега слой в земната мантия.

Обикновено отделните слеве в строежа на планетата се определят по съдържанието на минерали в тях и физичните им свойства. Този новооткрит слой се характеризира обаче с необикновената си твърдост и неподвижност, ако така може да се опише разтопена скала, която е толкова гъста, че трудно бихме си я представили като течна. Но точно на този факт се гради разбирането на движението на тектоничните плочи, сеизмичните вълни и вулканичната дейност.

Разположеният на 1500 км под повърхността е с вискозитет -  1000 милиарда милиарди паскал-секунди (Pa·s). За сравнение, водата е с визскозитет 0.001 и фъстъченото масло - около 200. При вулканите А-лавата е с вискозитет 1000 до 10 000, андезитната лава - 1 до 10 млн; риолитната лава - 100 до 1000 милиарда паскал-секунди.

На практика изчисленията на учените означават, че една скала, намираща се в този слой е 300 пъти по-твърда отколкото същата скала, разположена в по-горен слой на мантията!

Мантията е разположена над ядрото на Земята и е най-дебелият слой - 66% от масата на планетата. Най-външната част на горната мантия е изградена от твърди скали, под него при температура е над 1300° C, скалите са в разтопено състояние. Досега най-дълбоките сондажи са достигали дълбочина 13 км. Новооткритят слой с неговия необичайно висок вискозитет може да обясни редица озадачаващи геоложки феномени, пише Popular Science. Сред тях са дълбоките земетресения, различните характеристики на магмата във вулканите по света и т.н.

Откритието води и до извода, че ядрото на Земята е много по-горещо, отколкото се смяташе досега. Такъв висок вискозитет означава, че смесването на скалите в мантията е много малко и отдаването на топлина помежду им е минимално.