Депутатите приеха окончателно промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). „За" бяха 118, 5 „против", 24 „въздържал се".
Председателят на парламентарната комисия за контрол върху спецслужбите Димитър Лазаров поиска текстовете да бъдат гласувани още днес и на второ четене. Така промените в Закона за електронните съобщения минаха и на второ четене в рамките на днешния ден.
С тези изменения се цели запълване на празнота в нормативната уредба за процедурите за съхранение данните на трафика, които са необходими за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Промените се налагат заради решение на Конституционния съд (КС), който атакува текстове от ЗЕС.
Законопроектът беше внесен в спешен порядък, обясни председателят на парламентарната комисия за контрол върху спецслужбите Димитър Лазаров. Решението на КС ще влезе в сила във вторник, предупреди той. Ако не приемем промените, операторите, които съхраняват данни, няма да имат основание за това, изтъкна Лазаров. Службите за сигурност, разследващите няма да могат да ползват тази възможност за разкриване на престъпления и за защита на националната сигурност, допълни депутатът.
По мнението му, няма да можем да отговорим и на искания на партньорските служби. Ще застрашим сериозно и разкриването на престъпления, и предотвратяването им, и отношенията с партньорските служби, обясни Димитър Лазаров. Затова и той поиска отговорно отношение от страна на народните представители при гласуването.
Атанас Мерджанов от БСП обясни, че промените са наложителни с оглед на решението на КС. Той каза, че тези промени трябва да бъдат направени бързо. Според социалиста спешността не означава претупване на промените. Ще се опитате да прокарате закона със скоростта на светлината, предположи Мерджанов. Не трябвало да се приемат промени на принципа „гасим пожар".
Според червения депутат Филип Попов законът трябвало да се прецизира.
Припомняме, по искане на омбудсмана Константин Пенчев с 8 на 3 гласа съдиите от Конституционния съд заличиха текстовете от Закона за електронните съобщения, които позволяваха следенето в Интернет и чрез телефонни разпечатки. Текстовете, регламентиращи следенето в Интернет, бяха приети през 2010 г., тъй като вече бяха записани в евродиректива - за запазване на трафични данни на гражданите на ЕС с цел използването им при евентуално разследване на тежки престъпления. Съдът на Европейския съюз в Люксембург обаче „размисли" и обяви директивата за невалидна. Основният аргумент на евромагистратите бе, че тя дава възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.
Службите щяха да имат достъп до трафичните данни, от които става ясно кой с кого кога е разговарял. Именно това решение на Люксембург даде повод на омбудсмана Константин Пенчев да даде текстовете в родното законодателство на КС.
Затова сега депутатите - въз основа на решението на КС,съкращават срока за съхранение на данни, отпада и възможността за осъществяване на достъпа до данните с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и за издирване на лица.
Конкретизира се възможността за органите, които имат компетентност по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, да получат достъп до данни, които са необходими именно във връзка с изпълнението на правомощията им по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Ще се упражнява съдебен контрол върху унищожаването на справката с данните, която не се използва за нуждите на досъдебното производство.
