В наградения спектакъл съжителстват 4 жени, нарочени за луди, и един необикновен заек
Вече се знае: Марий Росен триумфира с наградата „Икар“ в най-престижната категория – за режисура. Той получи статуетката за своя предназначен за нетипични театрални пространства спектакъл „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени“ по пиесата на Пол Зиндел, създаден с помощта на Център за неформално образование и културна дейност „Алос“.
Марий се пребори с конкуренцията на Теди Москов („Каквато ти ме искаш“) и Петринел Гочев („Сватбата на дребния буржоа“): така елегантните „упражнения по стил“ на претендентите трябваше да отстъпят приза на представлението на Марий, носещо и даряващо автентична емоция с историята на четири жени от три поколения - по свой начин луди и често жестоки една към друга, но и способни да защитят мечтите си.
Част от странното очарование на спектакъла се дължи именно на нетрадиционното пространство, което огражда героините от света – хале с облепени с вестници прозорци, пренаселено с хаоса на импровизирана покъщнина (бивша пицерия). Изобщо Марий има вкус към подобни места за показ – старо скулптурно ателие на Художествената академия, магазин или почти неизползвана зала в Народния... За разлика от други негови постановки, в които режисьорският фокус е фиксиран в екзистенциалната метафора, тук той е избрал една почти биографична история на Пол Зиндел за неговото детство. За четири жени, които по една или друга причина социумът, само задочно присъстващ в спектакъла, приема за „луди“.
Но капка безумие е нужно, за да гониш мечтите си. Затова въпреки трагичните нотки в стил Тенеси Уилямс, Зиндел утвърждава силата на себеосъществяването. Неговите лабилни жени не могат една без друга в своята сложна симбиоза; в тяхната обич-омраза има много напрежение, понякога бруталност, нежелание да разбереш другия, стремеж да го направиш „като останалите“.
В спектакъла от тяхната грубост извира онзи понякога изкрещян, понякога безмълвен вик за близост, която актрисите търсят дори във физическия контакт със зрителите. За ролята на майката Ана Вълчанова също заслужи „Икар“, но чудесна е и Нели Монеджикова като вдетинената старица, висяща от тавана в своята безпомощност.
Дъщерите са епилептичката Рут (ефектната Ива Вълкова) и обсебената от науката Тили (Петя Денева), а сред тях трагична съдба застига един заек (Искрен Петков), който пилее по пода бонбони вместо борбонки...