Отличници избират професия заради престижа, тези с по-нисък успех търсят сигурността.
Карат магистратури, за да отложат започването на кариера, признава Младен Владимиров.

Расте броят на младите хора, които използват висшето образование като начин да отложат започването на работа. Такива са наблюденията на психолога Младен Владимиров от кариерния център към столичния Регионален инспекторат по образованието. Центърът е мястото, където и седмокласници, и абитуриенти получават консултации при избора на училище и професия, включително чрез интерактивни игри и упражнения.

Повечето младежи очакват компютърната платформа да им "изплюе" готов отговор какви трябва да станат, разказва Младен Владимиров. В действителност обаче тя само насочва учениците към това, което е подходящо за тях. При много от младите хора водеща при избора на професия е модата. При седмокласниците пък обикновено думата имат изцяло родителите, които правят избора преди своите деца. В много от случаите децата кандидатстват само защото и околните го правят. При избора на езикова гимназия дори не стои на преден план кой точно език да бъде избран - всичко става на принципа "където ме приемат". "Срещал съм деца, които разказват, че с огромно удоволствие биха учили някой по-мелодичен език като италианския или френския, но родителите са предопределили, че ще учат в Германия, затова търсят немски гимназии", разказва психологът. Има и ученици, които пишат на челните места добра езикова и добра професионална гимназия, например търговско-банковата, въпреки че между двата типа училища има огромна разлика в спецификите. Като цяло обаче, изключвайки икономическите гимназии, ученето в професионални школа се смята за непрестижен избор. Много от самите ученици на тази възраст, а и техните родители, смятат, че това е място, където отиват неудачниците.

По този начин в тези училища действително отиват ученици, които имат по-нисък успех, и така цикълът на мита се затваря. Около половината деца пък не са наясно с точната процедура на кандидатстването, въпреки че изпитът вече чука на прага им, показва проучване на кариерния център. Расте обаче броят на децата, които използват кариерен консултант при избора си. В центъра към инспектората тази консултация е безплатна, но има и частни подобни организации, където цените варират около 80-100 лева.

При избора на професия при гимназистите критериите са няколко. По-амбициозните и с по-висок успех младежи търсят професии с по-висок имидж. На предни позиции изплуват така наречените "помагащи" професии, сред които право и психология. При това децата обикновено виждат само "глазурата", тоест представителната част на тези професии. Заради бляскавите събития и промоции мнозина избират по същите причини PR и маркетинг, без да знаят нищо за работата, която стои зад организирането на подобни пищни събития. Що се отнася до психологията, битуват митове за хонорарите, които терапевтите получават, а и мнозина си представят при тази работа директно кушетката на Фройд, разказва Владимиров. В последните години бедствия и аварии вдигнаха рейтинга на журналистическата професия, която все повече се избира от млади хора, търсещи адреналина. Никой обаче не избира тази професия, представяйки си как ще работи например в парламента, разказват психолозите. Любопитното е, че в последните 2 г. педагогиката също се превръща в желана специалност

Според Владимиров една от причините за това е дейността на организацията "Заедно в час", благодарение на която млади хора навлязоха в училищата и я превърнаха в атрактивна, показвайки по-нетрадиционни педагогически подходи. Естествено, много търсени са IT специалностите, а проблем по традиция има с химията и физиката. В седми клас децата избират химически или биологически паралелки в природо-математическите гимназии, но това обикновено е с идеята по-късно да запишат медицина. Никой не избира чиста химия и физика, най-вече защото младите хора не виждат реализация в тях. Всъщност в последната година благодарение на учителя по физика Теодосий Теодосиев от Казанлък много от учениците видяха, че физиката може да предложи реализация в чужбина, разказва психологът. Много от учениците обаче избират университет просто за да имат "висше", все едно какво. Целта е по този начин да отложат реализацията си на пазара на труда, за който още не се чувстват готови. Със същите аргументи някои записват след това и магистратура. Съветът на психолозите по-скоро е точно за обратния подход - да започнат работа още по време на следването, като по този начин отрано ще могат да преценят какво от висшето образование ще им бъде полезно и каква магистратура ще им е нужна. В противен случай има риск накрая да отидат на работното място с много дипломи и специализации, претендирайки за висока заплата, но всъщност да не знаят нищо за спецификата на работата. "Нашата образователна система е ориентирана към успех тук и сега. Затова и младите хора предпочитат да издържат изпит или интервю за работа, отколкото да натрупат полезните знания, които ще им служат през целия живот", казва психологът. "Всъщност не интервюто за работа е основната трудност, която трябва да се преодолее. Трудното започва оттам нататък".

При учениците с по-нисък успех според Владимиров пък в последните години се забелязва избиране на професии с гарантирана сигурност. Много се котира "държавната работа", както и силови професии като пожарникар и полицай. "Децата без притеснение търсят сигурна заплата, държавна служба, говорят отсега за прословутите 20 заплати, които хората от тези професии вземат при пенсиониране", казва Младен Владимиров. "Тоест те виждат пенсионирането си още преди да са започнали работа. Много митологизирана в очите на мнозина е и т. нар. държавна поръчка, която е доста неточно формулирана. "В действителност държавата те субсидира но не те е поръчала. Това съществува донякъде само във военните училища и Академията на МВР. Влизайки медицина, никой не ти гарантира специализация. Никой не ти гарантира нищо, свързано с пазара на труда", обяснява психологът. За мнозина изборът на университет в чужбина също е резултат от мита, че "всички отиват" и "висшето образование там е по-добро". В действителност има ученици, които са неподготвени както за натоварването в чуждите университети, така и за т. нар. културен шок. Много от децата се връщат още след първата година. "Няма точна статистика, но на 10 души вероятно около двама си идват. И по-лошото е, че изпадат в депресия и си създават усещане за провал. Някои родители разказват, че след подобни ситуации децата им не искат да чуят вече не просто за чужбина, а и въобще за висше образование", разказват психолозите.