През миналата седмица в Истанбул се случиха отведнъж два атентата. Във вторник беше убит прокурорът Селим Кираз, който беше взет за заложник в съдебната палата в турския мегаполис. Преди това с терористите се опитваха да говорят адвокати, но напразно – командоси щурмуваха, след като се чуха изстрели в кабинета на прокурора.

Двама активисти от екстремистката групировка "Революционна народно-освободителна партия /фронт/" (РОНПФ) искаха да бъдат арестувани полицаите, виновни за смъртта на 15-годишния Беркин Елван по време на уличните протести през 2013 г.

На следващия ден Елиф Султан Калсен от същата екстремистка групировка извърши въоръжено нападение срещу сграда на управлението по сигурност в Истанбул, имаше няколко леко ранени полицаи. И в двата случая ляворадикалните терористи бяха застреляни "на място". Ляволюционната народно-освободителна армия /фронт/ вече е била обвинявана в извършването на терористични актове – групировката беше замесена в нападение срещу посолството на САЩ в Анкара през 2013 г., и във взривяването на два заредени с експлозиви автомобила, в резултат на което загинаха над 50 души, а повече от 150 бяха ранените.

Екстремистите от ляворадикалната групировка по-рано са организирали покушения срещу турски военни и служители на органите на сигурността, както и срещу американци. Повод винаги се намира: било войната в Персийския залив, било активното сближаване на Турция с Европа. Сега пък се оказа съвсем частен случай – фактически отмъщение за смъртта на младежа Беркин Елван по време на улични протести /наистина, в началото бяха поставени искания за освобождаването на всички, арестувани по време на митингите през лятото на 2013 г./.

При това няколко полицаи, обвинен в убийството на друг участник в демонстрации – студента Али Коркмаз /подмъртно той стана един от "символите" на протестното движение/ - получиха в края на януари 2015 г. присъди между 6 и 10 г. затвор. На съдебния процес в провинция Кайсери служителите на реда заявяваха, че са изпълнявали дълга си, а протестите за парка Гези били опит за държавен преврат.

Да си спомним всичко

Припомням, че масовите протести, започнали в края на май 2013 г. с митинги в защита на парка Гези в Истанбул обхванаха скоро много турски градове.

В резултат към исканията за отмяна решението за изсичане дърветата в парка Гези в района на площад "Таксим" и строителството на негово място на търговски център се добавиха и призиви против политиката на правителството на Ердоган.

На митингите излизаха хора с различни възгледи и на различни възрасти, всеки ден участниците ставата все повече. Към стихийните протести се присъединиха големи профсъюзи, които организираха национална стачка.

Социалните мрежи бяха препълнени с репортажи и снимки от всички действия в рамките на протеста, които в този момент не беше възможно да бъдат контролирани в Турция /по-късно някои от тях бяха блокирани за известно време/.

Мирните акции завършиха с улични боеве, няколко души починаха, хиляди бяха ранени.

Силите за сигурност разгониха всички демонстрации, а премиерът след това настояваше, че ако полицията не била действала твърдо, в Турция можело да има повторение на сценариите от Египет и Украйна.

Претенциите на опозицията

След спечелването на президентските избори през август 2014 г. Реджеп Ердоган заяви, че е необходимо "старите разправии да останат в стара Турция" и че той възнамерява да изгражда нова страна /до този момент именно той дълги години беше начело на "стара Турция"/.

Една от зебележимите промени е реформата на образованието, по-точно неговата ислямизация: Ердоган предлага, между другото, връщането на арабската писменост, вместо приетата от Ататюрк латинска азбука.

Разбираемо е, че конфронтацията вътре в страната трябваше да бъде намалена до минимум, като едновременно с това да се правят опити за неутрализиране на усилията на опозицията. Ердоган, може би е оставил "старите спорове" в миналото, но се стремеше към целите си не с компромиси, а с прекалено твърди според противниците му действия. Основните претенции срещу Ердоган са използването на административния ресурс на изборите, формалната, показна борба с корупцията, засилване на натиска срещу опонентите, ограничаване свободата на словото, ислямизация на светска Турция, стремеж към укрепване на авторитарната власт. В името на укрепването на властта привържениците на Ердоган предлагат внасянето на промени в конституцията на страната. Не само, че това предложение удиви всички, но и предизвика повишен интерес и нова вълна от обсъждания.

Много хора в страната са на мнение, че Турция трябва да бъде управлявана от "силна ръка".

Проправителствената турска преса сега все по-често пише за необходимостта от създаване на президентска система за управление и промяна на държавното устройство на републиката. Западната преса обвинява турския президент в налагането на правителствен контрол почти над всички турски медии /някои журналисти-критици попаднаха зад решетките по подозрения за подготовка на държавен преврат/.

В отговор на всички подобни претенции Ердоган заявява, че турският път е уникален и издига своите обвинения към Запада – за опит за дестабилизиране на положението в Турция и за сътрудничество с опонентите на президента /например с популярния в страната богослов Фетхула Гюлен/.

Ердоган свързва именно с дейността на привържениците на опозиционния богослов сред турските държавни служители протестите от 2013 г., подслушването на телефоните на турски ръководители и публикуването на компромати. През декември 2014 г. съд в Истанбул издаде заповед за ареста на Гюлен, а Ердоган напомни, че Турция чака от САЩ депортирането на опозиционера, подозиран в опит за извършване на държавен преврат.

В очакване на избори

На практика всеки ден от Турция идват новини за опити за дестабилизиране на политическата обстановка. На Реджеп Тайип Ердоган му се налага да маневрира при решаването както на старите вътрешнодържавни, така и на новите външнополитически проблеми.

Опитващата се да стане уважавана евроазиатска държава, както и да играе важна роля при решаването на близкоизточните конфликти /предимно в Сирия/, Турция очаква активизиране на политическите процеси вътре в страната. През юни там ще се проведат парламентарни избори, а на 24 април ще бъде огласен окончателният списък на кандидатите за депутатски места. И в момента предизборната кампания е в разгара си.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието, без да обръща внимание на всички трудности и претенции, създавани от опозиционните сили, разчита на по-голям брой гласове на избиратели. Все пак на правителството на Ердоган през последните години му се удаде да проведе забележими преобразования в икономиката: появиха се големи чуждестранни инвестиции, инфлацията намаля, беше укрепен малкия и среден бизнес, а, също така, беше избегната глобалната финансова криза.