Американски астрономи разкриха еднаквата и все още необяснима с природни причини периодичност в структурата на изключително мощни и много кратки експлозии радиолъчение.
Те са открити за първи път през 2007 година и може да се окажат сигнали от извънземни цивилизации, съобщава New Scientist.
За първи път за съществуването на тайнствените радиосигнали (fast radio-burst, FRB) астрономите заговорили през 2007 година, когато въпросните били случайно открити по време на наблюдения за радиоимпулси с телескопите Аресибо (Пуерто Рико) и Паркс (Австралия).
В следващите години учените успели да открият следи от още девет подобни сигнала в данни, събрани от седем различни обсерватории по света, но всички те били регистрирани чак след като сигналът завършил. Още един подобен сигнал бил открит от учените в края на миналата година благодарение на нов метод за наблюдение на нощното небе.
Михаил Хипке от Института за анализ на данни в Нойкирхен (Германия) и колегите му анализирали данните за всички 11 случая на FRB в опит да открият техния източник и възможния механизъм на тяхното формиране.
За тази цел астрофизиците се опитали да изчислят разстоянието до източника на всеки сигнал, използвайки трик, известен на всички астрономи, изучаващи пулсари и други източници на периодично радиолъчение.
Става дума за това, че радиовълните, изпускани от далечни обекти в Космоса едновременно на различни честоти, достигат до Земята в малко различни периоди от време. Това се случва, тъй като йоните на междузвездната среда значително по-силно „забавят“ излъчването от късата дължина на вълната, поради което дългата вълна ще достига телескопите малко по-бързо.
Астрономите се научили да използват този феномен за изчисление на разстоянието до източника на лъчение, измервайки разликата във времето на поява на изблика в късовълновия и дълговълновия диапазон.
Използвайки този трик, Хипке и колегите му забелязали, че периодите, отделящи началото и края на всеки FRB сигнал, били строго кратни на числото 187,5. Както обясняват астрофизиците, това означава, че пет от източниците на тези изблици се намирали на строго определено разстояние един от друг далеч извън пределите на галактиката, което е изключително малко вероятно – шансовете за това не превишават 5 на 10 000 (0,05%).
Поради тази причина авторите на статията предпазливо предполагат, че техните източници се намират в пределите на Млечния път, на относително неголямо разстояние от Земята, излъчвайки в дълги и къси вълни със строго отмерена задръжка между тях.
Подобен характер, както заключават изследователите в своята статия, позволява да се замислим, че тези сигнали са от извънземни цивилизации, които се опитват да привлекат с необичайния и сложен характер на импулсите вниманието на свои братя по разум.
Както признават самите астрофизици, десет FRB явно не са достатъчно, за да може със сигурност да се говори за изкуствената природа на тези радиовълни. Всяко следващо откритие, което не се вмества в “правилото 187,5″, може да нулира това предположение. Поради тази причина Хипке и колегите му с нетърпение очакват нови открития на такива загадъчни импулси.
На друго мнение е един от първооткривателите на последния FRB импулс – Даниел Малесани от университета на Копенхаген (Дания). Той смята, че свръхбързите радиоимпулси може да са свързани със свръхкомпактни обекти, като неутронни звезди или черни дупки, или със сблъсъци на звезди и „звездотресения“.
Аналогични мисли изказват и други откриватели на подобни импулси, които посочват огромното количество енергия, необходимо за създаването на FRB импулсите. Те обаче признават, че импулсите имат редица необичайни черти, достойни за по-задълбочено изучаване.
