Областният управител на Кърджали Илия Илиев оцени като изключително ползотворен проведения вчера в Смолян регионален българо-гръцки форум, на който присъства 38-членна гръцка делегация, водена от префекта на Източна Македония и Тракия Георгиос Павлидис.
Събитието очерта перспективите на трансграничното сътрудничество през настоящия програмен период на ЕС – 2014-2020 и както и възможностите за разширяване на партньорството между двете съседни страни на всички институционални равнища. Според домакина на срещата – областния управител на Смолян Недялко Славов, занапред е необходимо да се реализират повече съвместни проекти с европейско финансиране, които да са от полза за хората от двете страни на границата, а не да постигат само локален ефект. „Например, ако ще правим социално центрове – те да бъдат регионални, а не само общински, ако ще изпълняваме мерки за защита от природни бедствия, да се търси по-генералният ефект”, изтъкна Славов
„Важно е да получим по-добри резултати в предложените програми за регионалното развитие на Южна България и Северна Гърция”, заяви от своя страна Георгиос Павлидис. По неговите думи, от затворените гранични пунктове икономиката на двете страни е понесла големи загуби. Затова е важно със средства от новите европрограми да се финансират съвместни проекти за нови пътища и пунктове, защото само така могат да се свържат двете държави. „Без отворена граница няма икономика и няма развитие”, аргументира становището си Павлидис.
Той бе категоричен, че приоритет за екипа му е отварянето на ГКПП Рудозем – Ксанти. За довършването на 12-километровата отсечка до границата от гръцка страна са необходими около 44 млн. евро, изтъкна той. През септември –октомври т.г. се очаква да започне реализацията на проекта. От своя страна АПИ ще кандидатства за изграждане на участъка Средногорци- Рудозем и обхода на Рудозем, а областната администрация в Смолян – за изграждането на самия граничен пункт.
Участниците във форума положиха основите на много бъдещи партньорства. В дискусиите участваха гръцки и български учени, експерти, дипломати, служители на МРРБ, областни управители, кметове, представители на държавни институции и висши учебни заведения.