Електроразпределителните предприятия (ЕРП) отново ще могат да възлагат поръчки за доставка на стоки и услуги на свои дъщерни фирми без конкурс, въпреки че правителството заклейми тази практика и обяви, че ще я ограничи. Такива промени обаче няма записани и в проекта за нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), в който са отразени 4 евродирективи, пише в. Сега.
Проектът предвижда изцяло нов ред за възлагане и оценка, като се допуска първо да се отварят ценовите оферти, а после да се гледа самата документация. Основните разпоредби обаче са оставени за доуточняване в правилник към закона, който тепърва ще се пише. Също в правилник ще се доуточнява и редът за т.нар. инхаус поръчки, според които държава, общини и фирми могат да ги възлагат на свои предприятия без търг. Това е разрешено в ЕС, макар у нас практиката да е изключително спорна.
"ЕРП-тата и сега твърдят, че не възлагат на дъщерни фирми поръчки, но все пак такава възможност има. В лицензионните договори няма клауза, която да засяга този въпрос", обясни председателят на енергетиците в КНСБ Божидар Митев. Според зам.-председателя на БСК Камен Колев не трябва свързаните с възложителите лица да кандидатстват по поръчките, защото са в конфликт на интереси. Притеснително е освен това, че се увеличават видовете процедурите за възлагане - 13. "Това е прекалено много. Как ще се справят в една по-малка община например", коментира той. И предложи да се създаде звено към Министерския съвет, което да се занимава с възлагането. "Общините например ще мотивират нуждата от провеждането на такава поръчка, но тя ще се прави от експертите в това звено. По този начин ще се намалят рисковете за провал на процедурата", обясни Камен Колев.
Новият проект предвижда подаването, разглеждането, оценката на офертите, както и изборът на изпълнител да се разпишат допълнително с правилника за прилагане на закона. От Националното сдружение на експертите по обществени поръчки обаче твърдят, че това е нож с две остриета. "Причината е, че правилникът може да се изменя без проблем по което и да било време, без да е нужно да минава през Народното събрание", обясни главният секретар на сдружението Ивайло Стоянов.
Част от разпоредбите трябва да се прецизират, смятат експерти. Един от коментарите към проекта например е за забраната фирми, които имат задължения към държавата или общината, да участват в търгове. Но според експертите за нуждите на кандидатстването може да бъде създадена нова фирма, която няма да има задължения. Затова текстът трябва да се прецизира по отношение на задължения на собственика на кандидатстващата фирма, обхващаща и други негови задължения като търговец."Така преливаме от пусто в празно и пак най-големите длъжници на държавата ще печелят обществени поръчки, което е дискриминационно спрямо онези фирми, които са се издължили", пише в коментара.
Драстично намаляване на сроковете за подаване и оценка на документите предлагат от Сдружението на експертите по обществени поръчки. Идеята е всеки възложител - фирма, министерство, община, да има годишен график за обявяване на търгове, по който фирмите да се ориентират. "Когато има такива планове, те могат да проведат поръчките в срок от 10 дни например, в които да има оферти, защото бизнесът вече е уведомен", обясни Ивайло Стоянов от сдружението. По думите му идеята е в рамките на 20 дни процедурата да бъде завършена, а не това да отнема месеци, както е сега.
